Комунизмът, анархизмът и прочие революционни движения разделят обществото, правят го лесна плячка на чужди и задкулисни сили, казва в отворено писмо до доц. Бойка Коцева Румен Дечев, по повод дискусията, свързана с изборните резултати. Десант публикува текста на писмото без редакторска намеса
Автор: Румен Дечев
Здравей, Бойке!
Позволявам си да ти отговоря публично, защото засягам въпроси, които бих желал да стигнат до по-голям кръг адресати. Виждаш ли, национализмът (любовта към България) е, който ни обединява.
Комунизмът, анархизмът и прочие революционни движения разделят обществото, правят го лесна плячка на чужди и задкулисни сили. Нали германският генерален щаб плати на Ленин, а Уолстрийт на Троцки, за да разрушат Русия. По-ясен пример от това - здраве.
Национализъм не изключва социалната политика, идеята за социална държава и дори социализма, напротив, както беше писал още проф. Л. Владикин, предполага ги. Национализмът, обаче, явявайки се наследник на националната традиция и култура, слага цивилизовани рамки на трудния процес на изграждане на социално справедливо общество, предпазва от увлеченията и извращенията на класовата борба, носители на които са маргиналните слоеве.
Изстраданият опит от миналото (не само комунистическото, но и това от времето на Стамболов, на италианския фашизъм и нацизма в Германия, ако искаш) ни учи, че никога властта не трябва да се оставя в ръцете на маргиналните групи, те винаги злоупотребяват с нея.
В това отношение, каквото и да се говори за него, великолепни страници е написал Георги Марков в своите "Задочни репортажи за България". Например, описанието, което дава на Г. Димитров, който кьоркютук пиян отишъл в санаториума за туберкулозно болни студенти, вдигнал скандал, защото не му обърнали внимание (болните студенти играели карти) и забранил картите в санаториума...
Маргиналът си е маргинал, дори когато, като е при Г. Димитров, не е лишен и от положителни качества. Културата е основен регулатор на човешкото поведение и нейната липса прави това поведение деструктивно.
Бившите комунисти често с ехидство (и с основание) коментират разрушителното поведение на подскачащите сини маргинали от 90-те години. Но, когато се постави въпросът за антиобщественото и разрушително поведение на техните червени предшественици, веднага започват да протестират: "Ние се борихме за народа, за справедливост и т.н..."
Трябва да се разбере веднъж за винаги - маргиналът не може да се бори за народа и за справедливост, неговото поведение по принцип е деструктивно, т.е. антинародно!
Идваме до въпроса за властта, основният инструмент за изграждане и развитие на обществото. Напълно несъстоятелни са идеите на либерализма за саморегилиращо се вън от силна централна власт общество.
Липсата на силна, открита, централна и социална власт води единствено до замяната ѝ с не по-малко силна, но задкулисна и антиобществена власт на парите и криминалните конгломерати.
Справка - днешна България, и не само тя. Но кой трябва да упражнява тази силна, открита, централна и социална власт? Когато поставим достатъчно ясно този въпрос, отговорът му изниква от само себе си.
Силната централна власт трябва да бъде в ръцете на интелектуален и морален елит. За да не се злоупотребява с нея и за да бъдат решенията й достатъчно обосновани и целенасочени. Това без морал, ум и знания не става. Затова "интелектуалият и морален елит" трябва да оглави едно ново политическо движение. Ако не успеем да го съберем, България си отива, болестта ѝ е прекалено тежка и напреднала.
А напъните на хора от улицата, на ситуационно възникнали опозиционери, които хвърлят непрестанни изобличения срещу сегашната власт, и се представят за нейна алтернатива, нямат никакво отношение към въпроса за изход от катастрофата.
Колкото и емоционални да са техните изобличения и призиви, които могат силно да впечатляват маргиналните слоеве и, съответно, да намират подкрепа, те, както много леви и десни революционери от миналото, са неспособни да извършат търсената промяна. Защото всяко действие е обусловено от морала и културата на извършващия го индивид.
