Докато БСП е силна, силен ще бъде и ГЕРБ, защото двете партии са като скачени съдове. Какво следва за България, тенденциите са ясни
Автор: Румен Дечев
Няколко дни след изборите, вече може да се каже, че се очертават няколко ясни тенденции. На първо място, БСП, въпреки че се опря на авторитета на Румен Радев, в голяма степен илюзорен, не можа и няма да може да надскочи себе си. 27% от вота, достигнат при един конюнктурен ентусиазъм, е възможно най-високият таван, който тази партия е в състояние да достигне.
Оттук нататък „социалистите“ ги очаква постепенен и неотклонен спад на влияние. Вижте другите получили що годе значими резултати партии – почти всички са антисоциалистически.
Следователно, имаме трайна обществена тенденция, насочена срещу БСП, която преобладаващата част от българското обществото припознава като отговорна за тежките поразии в България, както през социалистическото минало, така и в последните 28 години.
И никакви бесепарски манипулации със „светлото“ живковистко минало няма да им помогнат.
На второ място, засилената активност на БСП, поради посочената по-горе трайна обществена тенденция (която отразява реалното състояние на нещата), има за резултат стабилизирането на ГЕРБ.
Двете партии са като скачени съдове.
Бойко Борисов не случайно непрекъснато повтаря, че е десен и, че се бори срещу БСП. Така обира един протестен антикомунистически вот. Докато БСП е силна, силен ще бъде и ГЕРБ, защото уплашените или отвращаващите се от социалистическата партия ще се групират около Борисов, каквото и да мислят за него, само и само БСП да не дойде на власт.
На трето място, двата скачени съда – ГЕРБ и БСП – предизвикват появата на един трети, не по-малко деструктивен от самите тях – т.н. градски „десни“ партии.
Реформаторският блок, Нова репуллика, Да, България, както и да си менят имената, са отломки от старото СДС с неговата либерална, антинационална и истерично антикомунистическа идеология, налагана от глобалистките фондации, и минаваща за „интелектуална“.
Въпреки, че няма да влязат в този парламент, сумарно тези партии представляват не малка сила – около 8-9% от електората. Голяма част от този електорат гласува за тези нихилистични, компрадорски партийки, защото е ужасен, както от БСП, така и от ГЕРБ. Техният вот е предимно негативен. Така три антибългарски партии се възпроизвеждат една друга в националното ни политическо пространство.
Има ли спасение от това толкова тежко положение?
Цял живот ли ще гледаме мутрата Борисов на политическия хоризонт? Цял живот ли Георги Първановци, Сергей Станишевци и Корнелии Ниновици ще ни се правят на алтернатива? Изход има и вотът за Румен Радев, колкото и заблудени да бяха гласоподавателите му, показва, че той е възможен.
Гласуването за Румен Радев нагледно демонстрира, че е възможно да се сформира едно национално антигербаджийско и антикомпрадорско мнозинство, което да не е свързано с БСП.
То трябва да се сформира около сериозни личности, които излъчват достойнство, увереност и съзнание за дълг. Не маргинали, жадуващи за изява, не дребни опозиционни словоблудци, прескачали от партия в партия, негодни за принципна позиция, а хора доказали се на някакво обществено поприще – в науката, културата или производството, готови да оставят временно основното си занимание заради изпълнението на един дълг.
Става въпрос да се съберат на едно място не няколко добили случайна популярност от екрана или парламента политиканстващи опозиционери, а група доказани авторитети, безспорно достойни личности, които със самото си присъствие да ни убедят в своята искреност и да ни вдъхнат увереност. Става въпрос за една организация на действително високо ниво.
Каква трябва да е идеологията на една такава организация? Една такава организация трябва да застъпва национални и социални ценности, да уважава националните традиции, нашата православна религия и славянската култура, която подарихме на света.
Една такава организация трябва, разбира се, да е антикомунистическа, да отрече всички извращения от комунистическото минало – насилието, диващината и простотията – от ленинизма и сталинизма до живковизма и постсоциалистическите им последователи.
Но този антикомунизъм трябва да е противното на комунизма, а не неговото подражание, не комунизъм наобратно, каквото представляваше развихрилата се седесарщина от близкото минало.
Той не трябва да изпада в истерия, да лепи етикети и да скача по площадите („Кой не скача е червен!“).
Една диващина не трябва да бъде заменяна с друга.
Този антикомунизъм трябва, за разлика от комунизма, да даде възможност за равна изява на всички хора, които приемат пътя на националния идеализъм и социалната държава.
Той трябва също, което е същината на всяка култура, да възприеме от социалистическото минало всичко, което е било рационално и полезно – било в областта на науката и културата, на здравеопазването и социалното дело, на сигурността и отбраната. Голото, абсолютно отрицание е характерно единствено за варварите.
И не на последно място, една нова национална и социална организация трябва да преценява хората единствено от гледна точка на личния им морал и компетентност. Други критерии няма и не може да има.
Само такава организация може да обедини едно огромно мнозинство от българския народ, което да се противопоставни на ГЕРБ и БСП, на седесарщината и дегенериралото опозиционно политиканство. Няма да е лесно, но не е невъзможно.
