Страната ни е на 5 място в Европа по залежи от радиоактивния елемент
Автор: Диана Славчева
В последните дни, покрай изскочилия във водата на Хасково, Велинград и Първомай уран, някак се присетихме, че страната ни е богата на негови находища.
До преди 1992 г., когато правителството на Филип Димитров с Постановление 74 на Министерския съвет слага край на уранодобива у нас, според известните данни в България е имало 48 действащи уранови рудника и около 30 находища в процес на проучване и разработка. Тогава се е смятало, че страната ни е на 5 място в Европа по залежи от радиоактивния елемент.
Залежите от него са навсякъде. В Родопите те са съсредоточени около Елешница, Доспат, Смолян и Велинград. В Тракийската низина – край Стряма и Раковски около Пловдив, Ямбол и Тополовград. Уран се среща и в Монтана, Симитли, Сливен и Стара Загора, Бургас, Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен, Търговище, Шумен, Русе, Разград, Силистра, Варна и Добрич.
Добитата суровина се е преработвала в завода в Бухово, известен по времето на соца като "Редки метали".
Много от местата с богати залежи на уран са известни туристически дестинации и на хората, които ги посещават, и през ум не им минава, че стъпват в потенциално опасни зони.
Южно от Мелник например, само на 2 километра от екзотичното градче, известно с причудливите си пясъчни пирамиди, край близкото село Лозеница се намира шахтата на старата мина "Мелник". Бетонните капаци и арматурата, затварящи шахтите, са разбити или откраднати още преди години.
Урановата мина край село Лозеница в района на Мелник
Затворената уранова мина "Пробойница" пък е близо до гара Лакатник в живописния Искърски пролом. Районът масово е посещаван от планинари, пещерняци и катерачи и е любимо място за разходки на много софиянци. Забоите на рудника са само на 1-2 километра от катерачните маршрути, пещерите и туристическите пътеки. Маркировка, обозначаваща, че в близост има уранова мина и повишен радиационен фон, обаче никъде не се вижда.
Изоставената мина "Пробойница"
Радиоактивните отпадъци от хвостохранилищата на мина «Росен» пък с години са зауствани директно в залива Вромос на Черно море, намиращ се южно от нос Атия край популярното курортно градче Черноморец.
Заливът Вромос
Уранът там е открит в различни хоризонти, заедно с медната руда и част от него след отделянето му при флотацията е постъпвала в хвостохранилища, откъдето се е изливала направо в морето. Заливът неведнъж бе затварян за плажуващи, но забранителните табелки много скоро биваха премахвани и всяко лято там безгрижните курортисти продължават да опъват палатки и чадъри.
През 1998 г. с пари по програма ФАР бе извършена рекултивация на замърсените участъци, като част от пясъка на Вромос бе изгребан, а брегът бе засипан с чиста пясъчна фракция. Но през годините морските вълни продължиха да изнасят обратно на сушата тежките минерали от дъното на залива и се налага плажът периодично да се рекултивира. В последните години няколко пъти се чуваха планове това да бъде извършено, но до реални действия така и все още не се е стигнало.
На 15 км от зимния ни курорт Банско пък се намира Елешница, която дълго време се слави като урановия център на страната ни. Освен че тук се е добивала рудата, в местния завод „Звезда“ се обогатявал добитият от нея уран. Всичките количества от него са изпращани в тогавашния Съветски съюз, където са преработвани и от тях се е изготвяло горивото за АЕЦ „Козлодуй“, а излишъкът оставал като комисиона за СССР.
Днес малцина си спомнят „радиоактивната“ слава на разложкото село. След като мината е затворена, през 2006 г. по програма ФАР се извършва рехабилитация на хвостохранилището и „пречистена“ Елешница тръгва по нов път – на привлекателна туристическа дестинация, като днес тя се слави със своите топли и лековити минерални извори.
Това е един хубав пример как зловещата слава на един уранов рудник може да остане завинаги в миналото. Но за съжаление, не навсякъде е така. И случаите в Хасково, Първомай и Велинград, покрай всичко останало, дискретно ни напомнят, че трябва да обърнем внимание на занемарените уранови рудници и да направим всичко възможно да запазим природата ни чиста, проявявайки отговорност и за здравето на хората.
