Агрометеорологът Дукена Жолева с ценни съвети за борбата с късните пролетни мразове
Автор: Интервю на Диана Славчева
Тази пролет на много места в Северна България и по високите полета край Видин, Драгоман и Разград около 20 април паднаха неочаквани валежи от сняг и образуваха краткотрайна снежна покривка. Специалистите очакват в тези райони да има значителни повреди от измръзване при овошките.
За това какво представляват априлските студове и слани и как да предпазим от тях реколтата, разговаряме с агрометеоролога от НИМХ при БАН Дукена Жолева.
Дукена Жолева, агрометеоролог при НИМХ-БАН
- Изненада ли ни тазгодишната пролет със зимната си премяна и превратните студове?
- Пролетните мразове са често явление в нашата страна. Те представляват понижение на температурата на въздуха под нулата в приземния слой. През нощта и преди изгрев слънце, с понижението на температурата, водните пари се втечняват и при стойности под нула градуса се превръщат в ледени кристалчета, т.е слана. Така че не бих казала, че има някаква изненада в поведението на времето тази пролет.
- Кои са критичните температури и какви щети могат да нанесат те на земеделските култури?
- Повредите по растенията биват частични и пълни и се причиняват от т.н. критични минимални температури. За земеделските култури тези температури са различни през различните фази от развитието на растенията, а степента на повреда зависи от продължителността на задържането им.
Критични отрицателни температури за цветовете на овошките са от порядъка на -2 – -3 градуса, а за завръзите – -1 градуса. Младите леторасти на лозата измръзват при температура -1,5 градуса, а цветовете – при нулата. Пъпките и цветовете на ягодата и малината се повреждат при -2 градуса, а завръзите – при -1 градуса. Отрицателни температури от минус -0,5 до -1градуса представляват опасност за вегетативните органи на доматите, краставиците, тютюна, фасула, памука, ориза и др.
- Как можем да предпазим растенията от неблагоприятното влияние на повратните пролетни мразове?
- Най-стар и евтин метод за борба с късните пролетни мразове е задимяването. Той е използван още от римляните за предпазване на лозята от измръзване. То трябва да започне, когато температурата на въздуха се понижи до към 2,5 градуса. Със задимяването може да се постигне термичен ефект от 1 до 3 градуса. Затоплянето на въздуха с отоплителни вентилационни системи е все по-често използван метод за борба с късните пролетни мразове.
Изкуствената мъгла е метод, при който термичната ефективност е много висока – над 5 градуса.
В практиката като средство за защита на растенията от радиационните мразове се прилага оросяването и поливането.
Радиационните мразове се дължат на силното нощно излъчване на топлина от земната повърхност при ясно и тихо време, при относително ниски средноденонощни температури. Най-чести са радиационните мразове в затворените котловинни полета. Овощните градини и лозята, разположени по склоновете са естествено по-добре защитени от растенията, които се намират в ниските места.
При добив от 4500-5000 кг/ха и цена 4 лв/кг и масови оплаквния, че реколтата е на 95% брак направете си сметката, ама тоя път с калкулатора, че наум явно не Ви се отдава.А останалите 5% от реколата са със съмнително качество и въпреки това вървят по 4 лв кг цена на едро!!!Оставам с впечатление, че родните производители чакат да стане сезона за бране, та да си видят овожките и после цяла година по гръб. Не става така, трябва да се работи, а грижите да са целогодишни!
2
....
29.04.2019 21:09:41
2
0
Атанасов, виждам че старателно си рекламирате продукта под всяка такава новина, но цената е абсурдно висока е просто неадекватна/нерентабилна и не случайно никой не ги ползва! Излиза около от 3500ле до 8500лв за хектар, което е абсурдно! Дори да ми опазят на 100% реколтата, аз немога да си платя само свещите с нея :)
1
Атанасов
21.03.2018 13:25:02
1
0
Анти-фрост свещи осигуряват ефикасна защита от измръзване на лозя и овошки като вдигат температурата на въздуха с до 7 градуса в зависимост от използваното количество свещи. При горенето на свещите температурата на въздуха се вдига заради ефекта от нагряването и дима, който оформя защитно одеяло и пречи на загубата на топлина.