Хората от бранша настояват оризопроизводството да бъде признато за чувствителен сектор, за да оцелее
Автор: Дина Харизанова
Свикнали сме да възприемаме ориза като основна азиатска храна и ни е малко трудно да си представим, че той широко се отглежда и в нашата страна. Но е факт, че в Тракийската низина тази култура се произвежда от незапомнени времена.
През 80-те години на миналия век с нея са засети около 250 хиляди декара в Пловдивско, Пазарджишко и Старозагорско. В първите години на прехода обаче настъпва бум на евтин внос, което драстично свива родното производство до някакви си 8-9 хиляди декара.
Влиянието на вноса силно намалява след влизането ни в ЕС, но пък благодарение на еврокомисарката ни Меглена Кунева, по време на предприсъединителния период е договорена мизерна база от 41 хиляди хектара, следствие на което субсидиите са родното оризопроизводство са унизително по-ниски, в сравнение с тези за останалите европейски производители – Италия, Испания, Португалия и Гърция.
В тях то е обявено за чувствителен сектор и това също води до различно ниво на субсидирането му. Затова неотдавна от Съюза на оризопроизводителите в България поискаха съдействие от земеделското министерство отрасълът да бъде признат за чувствителен и у нас.
Междувременно, в края на миналата година бе договорено Европейският съюз да внася 80 000 тона ориз годишно от Виетнам. Този допълнителен безмитен внос ще притисне още повече родното производство, категорични са хората от бранша. Те се притесняват, че импортът от азиатските страни, където производствените разходи и административните изисквания са по-ниски, ще продължава да подбива цената на родното производство.
По данни на Националния статистически институт през миналата година сме внесли около 28 000 тона ориз от Камбоджа, Индия, Мианмар и Тайланд.
Освен че това съсипва нашето производство, то е повод и за други опасения – в азиатския ориз се открива арсен, докато в българския няма и следа от тежкия метал. Както поясни преди време пред медиите председателят на Съюза на оризопроизводителите Савина Влахова, за вноса от азиатските страни фитосанитарните изисквания са много по-занижени, отколкото за местните условия. Така че е по-добре за здравето ни да изберем българското!
Българските оризопроизводители се притесняват, и че след подписването на търговското споразумение СЕТА представителства на американски компании в Канада може започнат да внасят в ЕС и американски ориз.
Но ако секторът бъде признат за чувствителен, оризът ще се радва на специален статут и по време на преговорите с трети страни може да бъде изключен от споразуменията с тях.
NEOBXODIMO E NE SAMO ,,SPETZIALEN STATUT,,A I REGISTRIRANETO NA TARGOVSKA MARKA ,,BALGARSKI
ORIZ,,.INA4E KAK MOZE DA SE POZNAE KAKAV E?VEDNAZ PAKETIRAN MOZE DA SE PREDSTABJA I KATO,,BALGARSKI,,!BEZKRUPOLNI ,,TARGOVTZI,, KOLKOTO ISKASH!ZADALZITELNO E DA IMA SERTIFIKAT ZA
PROIZXOD!
