Местата около водопада "Скока" предлагат отмора и прелестни гледки
Автор: Диана Славчева
Колкото да ходиш и бродиш из мистичната Странджа планина, на нейния баир гората винаги има с какво да те изненада и да ти предложи неподозирано романтично и живописно кътче за отмора.
Кой не знае тетевенския водопад „Скокът“ или поне кой не е чувал за него. Един друг „Скока“ има и край шуменското село Веселиново, по-известно като родно място на първия ни демократично избран президент Жельо Желев. Разбираме обаче, че водопад „Скока“ има и в Странджа и тръгваме да го търсим.
Ходили до това място приятели ни напътстват, че се намира лесно. Карайки по шосето от Бургас за Царево, се отклоняваме вдясно при разклона за Лозенец, но се насочваме към село Велика. Водопадът е в неговото землище, но трябва да продълим към Фазаново. На около 3 километра и половина се стига до разклонение на ляво, по което се тръгва.
Вървим по стабилно чакълиран черен път през гората, в тунел от пищно разлистени дървета, покрай коритото на Трионска река – приток на Китенска река, по-известна като Караагач. Подминаваме стрелка, която ни насочва към врък Куклица, а по-нататък и табела, обозначаваща природното образувание „Попова скала“. Взираме се през шубраките да го видим, но бухналата в майски възторг зеленина ни пречи да съзрем каквото и да било на отсрещния бряг. Така че продължаваме напред.
Гората нататък става все по-гъста и все по-големи заоблени и покрити плътно с мъх камъни се редят като исполини край речните брегове. На около 6 километра от разклона пред нас се разкрива кът като от някоя приказка – с широк дървен заслон, изграден от царевското горско стопанство, и каменно огнище пред него. Чудесно място за пикник сред горската прохлада. Надморската височина е само 45 м., както гласи табелата, закована на близкия бук.
Огромните топчести камъни около него ни напомнят за мегалитите на Бегликташ, макар това да не е светилище, а само Караджов вир.
Оставяме торбите с провизиите – барбекюто ще почака, и се втурваме да търсим водопада. Указанията са, че той е „малко по-нагоре“. И наистина, само на двайсетина метра чуваме приглушения му грохот. Но любопитството ни води още по-нататък и ето че след един завой пред нас изниква истинският водопат „Скока“.
Той не е внушителен и драматичен. Съвсем скромен е, но е живописен и вълнуващ. Странджанци го наричат „Трите дракона“ – стига да имаш въображение, ще ги видиш. А отстрани на водопада се издига висока отсечена скала, която се смята за пазител на „драконите“.
Красотата е омагьосваща, а мистерията й се подсилва от разцъфтелите край пътя цветя, каквито виждаме за първи път. Как ли се казват, няма кого да попитаме. Но със сигурност не сме ги срещали другаде.
На връщане към навеса до Караджов вир съзираме малко аязмо, от което са ни казали, че блика чиста изворна вода. Но сега го заварваме затлачено и непочистено, така че нямаме късмета да я опитаме.
Събираме съчки и запалваме барбекюто. А докато мръвките цвърчат върху скарата, се заслушваме в чуруликането на сладкогласните горски птици, надвиквани от квакането на жабите, които с удоволствие се препичат по камъните край Караджов вир и ужасени скачат в реката като чуят стъпките ни, докато се разхождаме край ненагледно красивите брегове.
Дали защото предишния ден е бил Герьовден и хората са уморени от празника, но други туристи няма. А може би причината е, че това е едно от многото приказни местенца в Странджа, които все още са малко известни?! Но си заслужава да бъдат открити. Ние поне пак ще се върнем тук.
