Това твърди Елин Пелин, но още от римско време се е знаело, че тъдява има находища от благородния метал
Автор: Диана Славчева
В един от своите разкази за младините си, Елин Пелин споделя за свой разговор с живописеца Асен Белковски, изявявал се през Балканската и Първата световна войни като военен художник, в който двамата си спомнят за това как едно време в София промивали злато.
Асен Белковски усърдно твърдии, че това е ставало в Перловска река, която в онези далечни годни не е била канализирана, а нашироко се разливала сред градините на столичани.
Перловска река някога се разливала наволя - на снимката е в района на днешния Орлов мост, край някогашната бирена фабрика на братя Прошек
Градски легенди или чистата истина – дали да се доверим на Пелинко и неговия другар?!
Всъщност твърди се, че според стари карти и легенди, останали още от римско време, в реките на Витоша има златни находища.
Нищо чудно, като се има предвид, че недалеч – на около 70 км. разстояние, под земята се провират златоносните жили на редниците в Челопеч и Златица. Но ако трябва да сме точни разсипно самородно злато се открива още край Кремиковци.
В родното село на писателя – Байлово, пък има налични лимонитни маси,за които се предполага че са били исползвани за желязодобив през римската епоха. Много е вероятно, твърдят специалисти, тук да става дума за разработване на железни шлаки с цел добив на злато.
Че в миналото софиянци са клечали край реката със ситата, отдавайки се на шлихарство, свидетелства и едно старо сведение от 1860 г., което се отнася се до златодобив по софийските реки. Да, благородният метал се извличал и от Владайска река например.
Та двама души – шлихарят и неговият чирак успявали за 1 -2 дни да изплавяг около един напръстник злато, т.е някъде около 5-6 г златен пясък или 1-2 г злато.
Според данни от началото на нашия век, двама души са могли с помощта на дървен шлюз да промият по Владайска река за един ден около тон златоносни пясъци и чакъли и да получат 3-4 г злато.
Става дума за експлоатиране на малки златоносни разсипи, образувани след поройни пролетни дъждове. По данни на експерти, средното съдържание на злато в тях достига до 2-3, а в понякога и 5-10 г на кубичен метър. Запасите обаче са незначителни – 100-200 г и много рядко кело-две. А когато такива разсипи са били отработвани само със златарско корито, възможностите са били още по- малки.
Златната треска за малко се беше възродила преди 3 години, когато след обилните дъждове и порои златотърсачи плъзнаха из Владайска река. Но като всяко чудо, трая три дни, макар да бяха намерени няколко златни люспички, или както помежду си ги наричат – златинки.
Перловската река е една от няколкото реки, които преминават през София. Тя извира от Драгалевци и се явява четвъртият по пълноводие приток на Искър, където се влива, вече обединена с реките Боянска, Слатинска и Владайска.
Перла в нейната корона е легендарният Орлов мост.
Владайска река пък извира в близост до витошкия Черни връх и минавайки през Златните мостове, спускайки се към Владая, пресича София, като цялото й корито в столицата днес е коригирано, т.е. бетонирано.
