Регионалният исторически музей в морския град ще представи и находки от своите археологически проучвания
Автор: Милена Дамаскова, уредник в Археологическата експозиция на РИМ - Бургас
За поредна година на 20 май бургаската публика и гостите на града ще преживеят една вълнуваща Нощ на музеите. Археологическата експозиция ще ги посрещне с обновена зала „Средните векове и археологическите проучвания на Бургаския музей” и копия на три изключително ценни гостуващи съкровища: златните предмети от гроб 36 на Варненския халколитен некропол, Тракийското съкровище от Борово, Русенско, и съкровището от Надсентмиклош.
Проучванията на Варненския халколитен некропол започват през 1974 г. и привличат вниманието с откриването на най-старото технологично обработено злато в света, отнесено към т. нар. Култура Варна от последните столетия на 5 хил. пр. Хр. Сред най-богатите на погребални дарове е гроб № 36.
В него липсват човешки останки и той се определя като символично погребение. Намерени са над 850 златни предмета: диадема, огърлица, нагръдниик, обеци, гривни, колан, златен чук-скиптър, две пластинки с изображение на животински фигури, златен модел на бумеранг, златен астрагал, 30 стилизирани глави на рогато животно. Посочените предмети очертават символично човешкото тяло.
Присъствието на ковашки инструменти поражда хипотезата за символично погребение на цар жрец. Находките от некропола са гостували многократно в световни музеи и са представили богатата култура на една най-древна цивилизация.
Тракийското съкровище от русенското село Борово е открито през декември 1974 г. северно от надгробната могила Сиври тепе. То е създадено през ІV в. пр. Хр. Състои се от пет сребърни съда за вино и е било употребявано в ритуални царски празненства.
Ритоните представляват рог, завършващ с различни полуфигури – първият с полуфигура на бик, вторият – с полуфигура на кон и третият – с полуфигура на сфинкс. Голямата купа е с подвижни дръжки, прикрепени с позлатени плочки с глави на сатири, а на дъното в позлатен релеф са представени сърна, нападната от грифон.
Най-впечатляващият съд е каничката. Централната сцена от фигуралните композиции въру нея представя свещената сватба на Дионис с Ариадна. Изследователите на Боровското съкровищи тълкуват надписите с гръцки букви върху шийката на каничката и два от ритоните като свидетелство, че сервизът е бил дар на местния гетски династ от одриския владетел Котис I (381-359 г.).
Златното съкровище от Надсентмиклош е най-голямото известно златно съкровище от ранното средновековие. Двадесет и трите златни съда са случайно открити през 1799 г. в малко село в областта Банат. По това време тя е част от Хабсбургската империя.
Още същата година съкровището става част от императорската колекция във Виена, която дава началото на Музея за история на изкуството в австрийската столица. Чест за Бургаския музей е гостуването там в момента на негов експонат – бронзовия слитък във форма на опъната волска кожа от ХІV в. пр. Хр.
Съкровището включва седем кани, четири купи с токи, две по-малки купи с дръжка, една овално купа с плоска дръжка, малка издута купа, две купи с глава на бик и купа с форма на наутилус, два бокала, две чаши и един ритон. Общото тегло на находката е почти 10 кг злато със съдържание от 20 до 22 карата. Стилистичните различия на отделните съдове налагат извода, че те са били изработени в различни времена и от различни ръце.
Златарите умело са пресъздали фигурални сцени, митични същества и сложни орнаменти отчасти реалистично, отчасти абстрактно и стилизирано и в контраст с гладките повърхности. Формите и детайлите са изпълнени изключително прецизно.
В науката съществуват различни тези за произхода на това съкровище – аварски, византийски, български. Първото сериозно изследване е направено през 1884 г. от Йозеф Хампел. През 1943 г. Никола Мавродинов окончателно обвързва съкровището с българската държавност, с териториалното разширение на България на запад през първата половина на 9 в. и утвърждаването и като основен фактор в Европа.
В трезора на Археологическата експозиция на Бургаския музей посетителите ще могат да видят копието на съкровището от Надсентмиклош, което през седемдесетте години на ХХ в. австрийският канцлер Бруно Крайски подарява на българската държава. Така по-широка публика и у нас може да се любува на този безспорен шедьовър на ранносредновековното изкуство в Европа.
Трите блестящи съкровища ще останат в музея до 30 септември 2017 г.
