На 17 май 2011 г. бе създадена най-българската политическа сила „Национален фронт за спасение на България“, чиято мисия е да обедини българските патриоти, готови да се борят за възраждането на родината
Автор: Екип на Десант
Точно преди 6 години – на 17 май 2011 г., в Бургас бе създадена най-българската политическа сила, чиято мисия е да обедини българските патриоти, готови да се борят за възраждането на родината. Днес равносметката е видна - патриотичната партия успя да се наложи в политическия живот на страната и да има стабилно и достойно присъствие не само в Народното събрание, но и в управлението на страната.
Началото бе положено в Бургас на 17 май през 2011 г.
Към днешна дата родолюбивата формация вече обединява хиляди симпатизанти и съмишленици в близо 700 изградени структури и над 100 клуба в цяла България.
„За тези 6 години НФСБ преживя и възходи, и падения, но успя да осъществи многобройни патриотични инициативи и постигна значителни успехи в защита интересите на страната и нацията. Равносметката е положителна. Резултатите показват, че влиянието на партията нараства, а все повече хора се присъединяват към патриотичната кауза. Всички медии и дори голяма част от политическите партии започнаха да говорят за родолюбие и патриотизъм. Това е пряк резултат от съществуването на НФСБ и нейната последователна и възходяща дейност“, заяви пред сайта Десант лидерът на родолюбивата формация Валери Симеонов.
Над 800 души се събраха преди 6 години в зала "Бойчо Брънзов", за да станат учредители на патриотичната партия "Национален фронт за спасение на България"
Датата, на която са положени основите на партията в Бургас, не е избрана случайно. На 17 май морската община официално почита жертвите на геноцида, извършен над българския народ от турския тиранин по време на 5-вековното робство.
Инициативата тази дата да влезе в културния календар на Бургас излезе от средите на телевизия СКАТ, като естествено продължение на провежданата повече от десетилетие родолюбива политика на бургаската медия.
Историята на НФСБ в дати и цифри
За химн на НФСБ е утвърден маршът „Шуми Марица“, а неин духовен патрон е великият Николай Хайтов.
На 23 октомври 2011 г., само два месеца след официалната си регистрация, НФСБ взе участие във вота за местна власт и президентските избори. В условията на пълно медийно затъмнение и изолация, партията направи пробив с 12 общински съветници в градовете Бургас, Ямбол, Стара Загора и Правец.
Кандидатпрезидентската двойка Стефан Солаков и Галя Асенова пък се нареди на пето място, като с резултат 2,5 процента изпревари представителите на редица други, отдавна утвърдени политически сили.
В навечерието на предсрочните парламентарни избори през 2013 г. патриотите имаха вече около 150 структури в цяла България. Малко не достигна тогава на младата партия да влезе в Народното събрание.
На 3 август 2014 г. в София бе подписано коалиционно споразумение между НФСБ и ВМРО, което постави началото на новия етап на възраждането на българския патриотизъм.
Коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО” твърдо стана притегателен център и за други патриотични политически формации. Още 7 партии, сдружения и организации се присъединиха към коалицията. На вота, провел се през октомври 2014 г., за ПФ гласа си дадоха над 240 000 души или 7,28 процента от всички гласували. Това доведе до формиране на група на ПФ от 19 представители – резултат, който далеч надмина прогнозите на социолозите.
Местните избори на 25 октомври 2015 г. окончателно наложиха НФСБ като политическата сила - изразител на патриотизма и родолюбието. В национален мащаб партията получи около три процента от подадените гласове на вота.
В десетки общини Националният фронт вече има свои представители в местните общински съвети, където те са коректив на управляващите и достойно защитават патриотизма и интересите на хилядите българи, дали своята подкрепа за най-българската партия. В Народното събрание депутатите от партията на СКАТ достойно отстояват принципите на Националния фронт и последователно изпълняват предизборната програма на формацията.
Основната им задача в парламента – отстраняването на ДПС от висшите ешелони на властта, в голяма степен е изпълнена и продължава да се изпълнява, в резултат на което много от кадрите на протурската партия в държавните институции бяха освободени.
В началото на 2015 г. патриотите станаха инициатори за удължаване на защитната ограда на границата ни с Турция, за да бъде спрян притокът на незаконни мигранти от Сирия и Близкия изток.
По инициатива на ПФ пак през януари същата година парламентът гласува промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Те позволяват в случай на защита на националните интереси, важни обекти като оградата да могат да се изграждат без обявяване на държавна поръчка.
Така, благодарение на НФСБ, огромният бежански поток, който заля Европа, беше минимален в България и една от основните причини за това беше, че страната ни вече има една стабилна ограда на най-критичните места.
За да бъде спрян мигрантският поток, по предложение на народните представители от партията на СКАТ в Наказателния кодекс бяха въведени сурови санкции за трафик на хора (каналджийство) – от 1 до 10 г. затвор, а за длъжностни лица – до 12 г. затвор.
По настояване на родолюбците бяха възстановени и спрените от 1 януари 2015 г. 33 пътнически влака, обслужващи предимно малките населени места. След намесата на ПФ държавната субсидия, осигуряваща съществуването на тези линии, също бе възстановена.
Друга, не по-малко значима победа на родолюбивата коалиция, бе налагането от парламента на тримесечен мораториум върху износа на дървесина в началото на март 2015 г. Спирането на унищожаването на българската гора бе една от точките в програмата на патриотите, които те настояваха да залегнат в споразумението за подкрепа на правителството.
Като председател на Временната комисия за ревизия на енергетиката лидерът на НФСБ Валери Симеонов не допусна повишаването на цената на тока за битовите абонати през 2015 г. и март 2016 г.
В резултат на дейността на комисията бяха разкрити огромните кражби в американските ТЕЦ „Марица Изток 1 и 3“, десетките ВЕИ-та, както и злоупотреби в столичната „Топлофикация“.
През февруари м.г. комисията разкри и че договорите с двата американски ТЕЦ-а представляват непозволена държавна помощ.
През юли 2015 г. Патриотичният фронт внесе и специален законопроект запрекратяване на неизгодните за България договори с американските електроцентрали.
Голяма заслуга на Патриотичния фронт е решението на Народното събрание от 24 април 2015 г. да признае в специална декларация масовото изтребление на арменците в Османската империя в периода 1915-1922 г. Самата дата 24 април пък се обявява за Ден на възпоминание на жертвите.
По инициатива на Националния фронт и ПФ кабинетът предприе спешни мерки за овладяване на битовата престъпност, която тероризира огромни райони от страната. Съставена бе комисия от представители на Министерство на правосъдието, МВР и Главна прокуратура. Тя изготви комплексна програма, в която влезе предложението на депутатите от ПФ да бъде повишен прагът за т. нар „неизбежна самоотбрана“.
Бяха набелязани практически мерки, позволяващи да се води наказателно производство за кражби под размера на минималната работна заплата, които иначе приключват без резултати. Сред тях са създаване на доброволни начала на охранителни отряди в регионите с висока престъпност и следенето с камери за видеонаблюдение на целия криминален контингент в рисковите райони. Много от предложенията на родолюбците бяха възприети от МВР и така борбата с битовите престъпления стана една от основните задачи на кабинета.
В самия край на 2015 г., на 3 декември, депутатите от НФСБ от групата на Патриотичния фронт внесоха предложение за промени в Закона за акцизите и данъчните складове, с което се целеше да не се повишава облагането на домашно произведената ракия над 500 литра, както бе решено в Народното събрание през ноември същата година.
По инициатива на народните представители от ПФ бяха заделени в държавния бюджет за 2016 г. повече средства за читалищата, музеите и библиотеките, както и за допълнително финансиране за развитие на културните институции в страната.
В началото на 2016 г. депутатите от ПФ внесоха в Народното събрание два законопроекта, с които се защитават интересите на българските граждани и страната.
Първият от тях предвижда промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), с които се прекратяват предаванията на турски език в ефира на БНТ. В сегашния си вид ЗРТ задължава БНТ и БНР да създават програма за определящите се като турци български граждани на техния майчин език. Това не само противоречи на Конституцията, но и така не се насърчават тези хора да изучават и ползват български език като единствен официален в републиката.
Вторият важен законопроект бе за промени в Закона за енергетиката. Той е част от програмата на родолюбивата коалиция за защита на потребителите от монопола на топлофикационните дружества. От години хиляди българи са принуждавани да заплащат печално известната такса „сградна инсталация“.
Безспорно едно от най-важните постижения на НФСБ в Народното събрание са измененията в изборното законодателство. На 28 април т.г. парламентът прие най-справедливия от началото на прехода Изборен кодекс, именно по предложение на депутатите от Патриотичния фронт.
Неговите основни автори са Валери Симеонов и Христиан Митев. В ИК се въвежда задължителното гласуване, като родолюбците го дефинират като „изпълнение на гражданския дълг на всеки българин".
С промените в кодекса се пресича и възможността на Турция да се меси във вътрешните работи на България в полза на протурските партии ДПС и ДОСТ. Така се нанася решителен удар върху контролирания вот в Турция, където се разкриват секции извън закона и в грубо нарушение на Изборния кодекс. Резултатите бяха видими на последните парламентарни избори – ДОСТ няма нито един представител в 44-то Народно събрание, а ДПС не можа да събере достатъчно гласове и изпадна от вечното си трето място в НС.
В Закона за гражданската регистрация пък патриотите наложиха мерки срещу изборния туризъм, като се забранява адресната регистрация за вота в хотели и места за настаняване.
Сред внесените законопроекти на патриотите е въвеждането на забрана за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, по-известно като бурка или никаб.
Последователната политика на НФСБ и нейният лидер Валери Симеонов доведоха до добри резултати и на последните парламентарни избори през март т.г. Обединени патриоти (НФСБ, ВМРО и „Атака“) събраха 9,31 % от вота на българските гласоподаватели или 318 513 действителни гласове, които поставиха патриотичната коалиция на трето място по брой на мандатите в 44-то Народно събрание.
Което превърна патриотите в незаобиколим фактор в българската политика.
Каквото и да се случи оттук нататък, то няма да отклони партията на СКАТ и нейните съмишленици от пътя им. А той е чрез любов към България да се стигне до пълната победа на патриотичната идея и най-вече до просперитета на Родината и българския народ.
