Всъщност на това място е кипяла оживена търговска дейност още от праисторически времена
Автор: Десант
На днешния ден, 18 май, преди 113 години с 21 топовни салюта от чуждестранни военни параходи и брегова артилерия е открито пристанище Варна. В церемонията се включва лично княз Фердинанд І, който пристига на борда на българския крайцер „Надежда“. Денят на откриването не е избран случайно – това е именният ден на Негово величество, припомнят от „Пристанище Варна“ ЕАД.
За тържеството край морския град акостират 23 военни и граждански кораби от Румъния, Италия, Германия, Англия, Австро-Унгария, Гърция, крайцери от Руския императорски флот. Събират се и над 300 официални гости.
Търгът за строителството на варненското пристанище е проведен в началото на 1895 г. Градежът е оценен на 8 290 385 лева, които са пряко осигурени от правителството.
На търга за строителството участват фирми от Хамбург, Париж и българското дружество „Михайловски и Хайрабедиян“. Родната фирма е избрана, след като предлага 16,5% намаление от първоначалната тръжна цена, или 6 922 472 златни лева.
На 7 февруари е сключен официално договорът, с което се дава начало на строителството. До 1899 г. фирмата изпълнител претърпява сериозни сътресения - след две зимни бури, които повреждат плавателния й състав и съоръжения, „Михайловски и Хайрабедиян“ почти фалира. Заради това продължаването на започналия градеж се прехвърля на новосъздадено „Безименно акционерно дружество за направа на Варненското пристанище“, в което главните акционери са участниците в първото предприятие. То довежда проекта до успешно завършване през 1906 г.
Проектантът Адолф Герар (1847 – 1921) е един от най-авторитетните за времето си експерти в строителството на пристанищата. Неговото име се свързва и с построяването на пристанищата в Бургас, Констанца (Румъния), Монтевидео (Уругвай), разширението на пристанището в Буенос Айрес, даже и като представител на френското правителство при строителството на Панамския канал.
Около първата половина на VІ в. пр.н.е. в 572 г., по времето на мидийския цар Астиаг, гръцки колонисти от йонийския град Милет основават древното селище Одесос и го превръщат в един от главните търговски центрове в Черно море.
По откритите тук артефакти се съди, че преди това - още през късната каменно-медна епоха и раннобронзовата епоха - оттук са минавали търговските връзки по вода на Златната праисторическа цивилизация във Варна с далечни страни.
Предполага се, че при основаването на Одесос мястото на пристанището е било в района на днешния подлез на жп гарата, сградата на Транспортна полиция и бензиностанцията, като то е останало непроменено до края на ХІХ в.
Когато около 399 г. пр.н.е. Одесос влиза в империята на Александър Македонски, лизимаховият пълководец Плейстарх е използвал пристанището, за да прехвърля войски в Хераклия Понтийска на Малоазиатския бряг.
По-късно, през 15 г. Одесос е включен в Римската империя, в провинция Мизия (по-късно Долна Мизия) и става нейно главно пристанище.
До 1369 г. Варна е едно от най-важните пристанища на Търновското царство, наричано от генуезките търговци Загора.
Още през 1888 г. правителството взема решение за строителството на Варненското и Бургаското пристанище. При проектирането на порта във Варна, съгласно актуалните към него момент европейски изисквания за функциониране на едно съвременно пристанище, е предвидено с известно разширение то да служи безупречно за пристанищна дейност през следващите 100 години, преди да се заговори за нови планове, свързани с него.
Построеното тогава пристанище днес наистина се разраства и сега е известно като пристанищен терминал Варна-изток, който разполага с 13 товарни корабни места и пътнически терминал.
