Едно очарователно и малко познато кътче от родното ни Черноморие в най-източния край на Странджанското крайбрежие
Автор: Диана Славчева
Лятото все по-категорично си проправя път към нашите ширини и вече започва да се усеща мирисът на море. По плажове и морски курорти тече трескава подготовка за предстоящия сезон – лъскат се хотели, пристягат се капанчета, забиват се чадъри в пясъка...
Но родното Черноморие предлага не само слънчеви брегове и златни пясъци, където можем да бронзираме телата си в шоколадов тен и да прекараме приятно ваканцията си с чаша бира и пържената цаца. Природните красоти, с които е надарено то, могат да изпълнят душата ни с неподозирани емоции и възторзи.
Тръгваме към едно такова кътче, което цивилизацията почти не познава, а и то, за щастие, е далеч от нейните изкушения.
Легенди разказват как някога край величествените скали край него са се разбивали гемиите, превозващи зехтин, та разлятата мазнина хубаво омазала околността. Нарекли го Маслен нос. Турците му викали Зейтин борун. Останките на френския товарен кораб „Жак Фресине“, потънал тук през 1929 г., и до днес може да се видят на дъното на морето.
Други твърдят, че наблизо в миналото имало пищна маслинена горичка и оттам идвало името му.
Така или иначе все около маслината и олиото от нея се върти етимологията на носа, явяващ се най-източната част на Странджа планина.
Това бижу, дело на майката природа и на вулканичната активност – по вкаменения му силует още личи как се е диплила и застивала лавата – се намира недалеч от Приморско. Излизаме от курортното градче, продължаваме към някогашната лятна правителствена резиденция „Перла“, оставена днес да се руши на воля, и се насочваме към светилището Бегликташ. Но преди да стигнем до него, хващаме наляво по черен черен път. Указателна табела няма, така че разчитаме на указанията на запознати с маршрута.
Трябва обаче да сме с високопроходим или по-висок автомобил, или пък с колело. Доскоро по него и с джип бе трудно да се мине, но вече е позаравнен, така че, стига да не е много разкаляно, офроудът минава сравнително спокойно. Разстоянието до Маслен нос не е голямо – около 3 километра, но с повече от десетина километра в час не може да се шофира, така че се изминава най-малко за половин час.
От миналата година има и екопътека, която тръгва от поляната при тракийското светилище Бегликташ. Нейната дължина е 2,4 км и по нея се преодолява денивелация от 140 метра. Нищо работа, дори за начинаещи пешеходни туристи. Поне нейното начало е белязано с табела. А името й е „По следите на римляните“.
Ще кажете – защо пък римляни, нали уж това е било свещено място за траките?! Ами твърди се, че в античността при Маслен нос е имало древно пристанище и тъкмо по маршрута, следван от екопътеката, са се спускали и римляните, за да стигнат до него. Доказателство, че наистина то е съществувало са намерените тук множество котви и керамика, датирана дори от от ранножелязната епоха, та чак до късното средновековие.
В интерес на истината, кракът на пътешественикът няма да може да стъпи на самия Маслен нос. Той е окупиран от военен обект и там пиле не може да прехвръкне.
Но пък отстрани може да се любуваш със спрял дъх колкото искаш да околните импозантни фиорди и прелестната панорама, откриваща се към съседните заливи и носове – нос Бегликташ, нос Коракя, нос Света Параскева и едноименния залив, както и заливите Заира, Флуру и Жак Фресине.
До самия вход на военното поделение има издигнат скромен паметник, от който научаваш, че именно тук – в залива южно от Маслен нос през август 1960 г. проф. Иван Гълъбов е поставил началото на българската подводна археология.
Видният българин е професор по история на българския език и по славянско езикознание в Залцбургския университет и от 1977 г. до смъртта си през 1978 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена.
Като стана въпрос за случващото се под водата, трябва да кажем, че по мнението на водолазите, Маслен нос е най-красивото място за гмуркане по Южното Черноморие. Пред очите на ентусиастите и смелчаците, решили да се потопят в този повдоден рай, се разкриват гледки, изпъстрени с разноцветни и водорасли, потънали кораби и тайнствени пещери.
Морските талази са изваяли пещера и над водата – известна е като Тюленовата пещера. Не трябва да се бърка с едноименната пещера край шабленското село Тюленово, макар че и за тази се твърди, че допреди тридесетина години също е била обитавана от тюлен монах.
За съжаление, това прелестно природно образувание не е достъпно по суша, а само по море – с лодка или с плуване.
Плавателни съдове с дължина до 12 метра и дълбочина на газене до 2,5 м впрочем може да акостират на малкия пристан, който е изграден край т.нар. Миден плаж, скътан отсрани на Маслен нос, току под военния обект. Допреди време тук е имало заведение, предлагащо риба и напитки, заедно с чадъри и шезлонги. Днес от него е останал само просторният навес, осигуряващ дебела сянка и възможност за пикник с приятели.
По брега иначе ръждясват стари морски корита – лодки и един катамаран, и като цяло видът на плажа е запуснат и отблъскващ, въпреки живописните скали и гора, които му придават неповторимо очарование.
Немарата компенсира обновен параклис над плажа, носещ името на закрилника на рибарите свети Никола. Както става ясно от поставена месингова табела, той е възстановен в чест и памет на всички, потърсили препитание в морето, по инициатива на Стоян Манолов – дългогодишен капитан на далян „Копър“ (известно морско риболовно съоръжение край Приморско) и „с участието на неговата тайфа“ през 1999 г. с финансовата помощ на Кера Кисьова.
Храмът е малък – трябва да се приведеш, за да влезеш в него, но е умиляващо спретнат и нагизден с икони. Вътре има оставени свещички, като всеки може да пусне в чекмеджето пари за тях, ако реши да си запали една.
Срещу него се намира научноизследователска база на Института по океанология при БАН. Тясна пътека покрай нея извежда до един от фиордите край Маслен нос, украсен със скално образувание, наподобяващо лъвска или по-скоро кучешка глава – въпрос на въображение как точно ще се възприеме. На някои дори им прилича на сфинкс. Но при всички случаи скалата е необикновена.
С това общо взето се изчерпват „забележителностите“ на туй вълнуващо кътче от родината ни. Но макар то да не се среща в туристическите справочници, достойно може да съперничи на много лъскави по балкантуристки тертип места. Стига човек да обича предизвикателствата и нестандартните изживявания.
