За да го видите, трябва да внимавате да не пропуснете малката стрелка встрани от пътя, която играе ролята на указателна табела
Автор: Диана Славчева
Пътят между тополовграските села Хлябово и Българска поляна е спокоен и малко натоварен. Край шосето се редуват типични сакарски гледки на гори, хълмове и поляни, тук-таме карирани от малки лозови масиви.
Нищо не подсказва, че близките околности кътат следи от древната тракийска цивилизация по нашите земи. А именно тук, в местността Нъчеви чаири, може да се види най-големият запазен на българска територия долмен.
Ако решите да го посетите обаче, трябва да си отваряте очите на четири. Защото стрелката, сочеща към него и изпълняваща ролята на указателна табела, е съвсем малка и вече едвам се вижда сред избуялите треви и диви цветя.
Но добре оформена и бетонирана отбивка край пътя все пак дава сигнал, че тук може да се спре за нещо специално. От нея към долмена тръгва добре поддържана и облицована са камъни пътека.
И ето че само след стотина метра пред очите на пътешественика се разкрива впечатляващият мегалит, който още през 1976 г. е обявен за паметник на културата от национално значение.
В неговата т.нар. странична камера са намерени останки от скелет, лък от желязна фибула, фрагментирана бронзова спираловидна гривна, бронзов пръстен, фрагменти от обеци и керамика, чаша, паница и други артефакти.
Край култовия градеж има монтирано обяснително табло, откъдето може да се научат повече подробности за него.
За първи път за долмена споменава Георги Бончев през 1901 г. в изследването си „Мегалитни паметници от Сакар планина“. В него той съобщава за долмен с двойна камера на Големия рът, както тогава се е наричала тази местност.
През 1973 г. научно-изследователска експедиция, ръководена от професорите Иван Венедиктов и Александър Фол от тогавашния Институт по тракология при БАН (днес Център по тракология при Института по балканистика), описва и документира старината.
Това е най-големият и запазен долмен в България и на Балканите. Конструкцията му е изградена от гладки плоски камъни, с дромос и фасада. Личат останките и от мощна крепида, която е ограждала съоръжението.
Всъщност експедицията отпреди 44 години засича в землището на село Хлябово общо седем долмена. Но много преди нея, в края на XIX в. братя Шкорпил съобщават за общо 75 долмена в землището на селото. В началото на ХХ в. пък Георги Бонев описва над 100 такива гробни съоръжения.
И въпреки че повечето от тях впоследствие са напълно разрушени, все още хлябовската територия къта най-голям брой запазени долмени – не само в района на Сакар планина, но и в целия ареал на разпространението им, който включва и Странджа и Източните Родопи.
Хлябовските долмени са част от древен тракийски некропол. Според учените, самата дума „долмени“ произлиза от старобретонски и означава буквално „каменна маса“. В района на Странджа са известни като „змейови къщички“.
Приема се, че бидейки типичен представител на мегалитните градежи, те са характерни за интензивната култово-надгробна практика в Древна Тракия между средата на II и I хил.пр.Хр. Мегалитният обект край Хлябово е датиран към ранната желязна епоха (около 1050 – 500 г. пр. Хр).
