Паметникът на Шипка пък се рушал поради лошата пропорция на цимента
Автор: Диана Славчева
Неведнъж е ставало дума за небрежното отношение към някои наши светини. Обвиняваме съвременниците си, че не пазят и рушат паметници. Но, оказва се, че тази възмутителна практика не датира от днес, а е съществувала и в миналото ни незабравимо.
За един такъв пример научаваме от пожълтелите страници на в. „Казанлъшка искра“. В брой 191 от юни 1932 г. старата газета помества дописка за връх Свети Никола (днес наричан неправилно Шипка), наречен „Ерусалимът на българите“, който благодарение на прокараното тогава хубаво шосе, е започнал масово да се посещава, особено през празничните дни.
„Граждани, ходили там, ни донасят обаче, че и там българското нехайство и небрежност царували“ - изтъква вестникът.
Става въпрос за това, че окопите, откъдето шепата наши опълченци са отбивали страшните атаки на турските пълчища, по това време, били почти разрушени, а на тяхно място се издигали... кошари.
„Долният етаж на паметника бил наводнен от дъждовете, костницата също, а ключалката на вратата е счупена. Казват даже, че на един от ръбовете на паметника, поради лошата пропорция на цимента, спойката почвала да се рони“ - допълва грозната картинка публикацията.
Апропо, мислим си, че намаляването на площите с насаждения от майслодайна роза е пак съвременно явление. Не би. За това свидетелстват статии и в стария печат отпреди 85 години. Нещо повече – както предупреждава „Казанлъшка искра“ през 1932 г., „благодарение намалението на розовите градини, а най-вече на усилената пропаганда на карловци, скоро ще престане да се нарича Розова долина“.
Е, слава Богу, дотам още не се е стигнало и дано такъв момент никога да не идва. Но пък казанлъчани още през 30-те години на миналия век правилно са пророкували, че „народните светини на Шипченския балкан и Бузлуджа привличат и ще привличат поклонници, туристи и гости, докато името българин се чува“!
Затова и въпросната дописка алармира, че е крайно време и пътят Свети Никола – Бузлуджа да се поправи, за да могат всички пътници, минаващи по пътя Казанлък-Габрово, „леко да отиват на Бузлуджа, където нашите туристи с удивителна упоритост и любов се мъчат да построят своя хижа“.
Шипченският проход през 1926 г., Снимка: РИМ-Пазарджик
Използваме случая, за да припомним, че на 26 октомври 1951 г. общинска комисия по преименуванията в Казанлък взима решение връх Св. Никола да се нарича Столетов, което е утвърдено от Народното събрание. През 1977 г. върхът носи вече името Шипка, макар че стинският връх Шипка е там, където е бил щабът на генерал Столетов - на близо 1000 метра северозападно от връх Св. Никола.
