Как да си наберем лековитите треви? Знаем ли колко много приложения има еньовчето? Вижте няколко рецепти, достигнали до нас от древни времена
Автор: Димитър Спасов
Казват, че в нощта на умиращото и раждащото се слънце билките и лечебните треви придобиват най-голямата си лечебна сила, която се изгубва с изгрева. Денят, в който от стари времена се бележи лятното слънцестоене, е Еньовден.
Наричан в различни области на страната още Яневден, Иван Бильобер, Иванден, Драгайка, това е един много богат в обредно отношение празник. Рано сутрин, преди изгрев, лечители, врачки, баячки и магьосници излизат, за да берат билки, които използват за лек и магия през цялата година.
Прабългарите вярвали, че „в нощта срещу Еньовден звездите целуват тревите”. Те наричали този мистичен ден Ени – Първи. За тях той поставял началото на лятната нова година, която посрещали с магически ритуали, танци и песни.
В Библията е речено, че „за всяка болка има билка”. И тъй като старите български народни лечители познавали целебните свойства на поне 77 вида растения, и сега се смята, че трябва да се наберат 77 билки, плюс една половина за „болестта без име” – това е половин стрък трева, откъсната наслуки със затворени очи.
На първо място сред лечебните билки, които се берат в този ден е еньовчето, от което се правят еньовски китки и венци.
Еньовче
То се смята за растение на здравето и дълголетието. С лечебна цел в народната медицина се използва неговата надземна част, която съдържа глюкозида асперулозид, дъбилни и флавоноидни вещества, кумарини, лимонена и други киселини, каротиноиди, витамин С и пр.
Установено е, че препаратите от него повишават тонуса и перисталтиката на стомаха и действат противотуморно, успокояващо, противовъзпалително и диуретично.
Еньовчето се смята за много добро кръвоспиращо средство, подходящо за всякакви кръвоизливи – маточни, хемороидални, от носа и от открити рани.
Прясно изцеден сок от билката помага при епилепсия, истерия, рак на кожата и трудно зарастващи рани.
Корените й съдържат багрилни вещества и някога са ги употребявали за боядисване на тъкани. В Европа пък листата му традиционно били добавяни в бяло вино при приготвянето на т. нар. „майско вино”. Трябва да се има предвид, че дрогата от еньовче намалява ефикасността на противозачатъчните хапчета и на някои медикаменти против астма.
Не трябва да се пие и от бременни жени.
Ето и една примерна рецепта за приготвяне на лечебен чай от билката: 1 супена лъжица от билката се залива с 500 мл вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден преди ядене.
Българската народна медицина използва и бялото еньовче, повече известно като лепка. Тя е разпространена из цялата страна и расте повсеместно край пътища, стърнища, градините и посевите. Няма как да сбъркате нейните лепкави пълзящи стъбла.
Бяло еньовче или лепка
Билката помага при чернодробни проблеми, ревматизъм, гуша, плеврит, скорбут, стомашни разстройства. Пресният сок на растението, смесен със свинска мас в съотношение 1:10 се използва за мазане при лишеи, циреи и кожни обриви. С изсушената дрога се посипват рани и циреи за по-бързото им заздравяване.
Чаят от лепка се приготвя по следния начин:
2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Запарката се пие по 1 вииена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Лечебната сила на еньовденските билки е описана особено поетично в българския фолклор. За ароматния босилек народните песни разкриват, че момите го криели в пазвите си, вместо парфюм.
Горчивият пелин притежавал магическа сила да привлича ергените и да ги кара да се „вият” около момите.
Момците примамвали девойките, като закачали китка смин на кампаците си. Съществували и „билки разделни”, с които се правели магии с цел да се разделят двама влюбени, когато родителите им не одобрявали техните изгори.
