Традицията повелява на Петровден да се принесе жертвено животно, а в църквата се носят първите узрели ябълки петровки
Автор: Десант
На 29 юни православната църква почита паметта на апостолите Петър и Павел. В традицията на българите този ден е посветен само на свети Петър и е популярен като Петровден. Празникът се предхожда от двуседмични Петрови пости.
Според народните представи светите Петър и Павел са братя близнаци. Петър е по-могъщ – носител на доброто начало. Затова и празникът му се приема за по-голям. Той бележи началото или средата на жътвата (в зависимост от местния климат).
Традицията повелява на Петровден да се принесе жертвено животно в чест на светеца. Обикновено се коли най-младото пиле („петровско пиле“), с което се отговява след поста. Рано сутринта жените носят в църквата обреден колак и първите узрели ябълки петровки. След като свещеникът опее питите и плодовете, те се раздават за здраве.
Предците ни вярвали, че свети Петър е добър старец, облечен в бели дрехи, който държи ключовете на райските врати и единствен може да реши дали душата ще продължи битието си в рая или в ада. Според древните притчи, светецът не пуснал родната си майка в райската градина, защото била лоша и алчна жена.
За разлика от свети Петър, по-възрастният брат Павел е винаги сърдит и лош. Той олицетворява злото стихийно начало. Затова и неговият празник – Павловден, Паульовден, се смята за „лих“, „хаталия“ ден.
Според църковния календар Павловден се чества на 29 юни (ден на двамата апостоли Петър и Павел), но народът го приема като самостоятелен празник и го отбелязва на следващия ден – 30 юни.
Именници на Петровден са: Петър, Петрана, Петя, а на следващия ден – Павел, Павлин, Павлина, Полина, Пенка, Пенчо, Камен.
