За днес е предвидена официалната церемония по награждаването на лауреатите на Националния ученически конкурс „Вазовата България”, в който се включиха над 360 деца
Автор: Десант
Сопот чества 167-годишнината от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов. На 9 юли, рожденната дата на Вазов ще се състои кулминацията на Вазовите празници в града.
Празничната програма започва в 10,00 часа в църквата „Св. св. Петър и Павел”, където ще се отслужи тържествена литургия. От 11,00 часа в Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ” ще се открие изложба от творби на занаятчии от Сопот и региона. Ще има и демонстрации на занаяти.
В къщата-музей „Иван Вазов“ ще се проведе традиционната Сопотска седянка „На бяло сладко” с участието на Гуна Иванова. Ще се състои и официалната церемония по награждаването на лауреатите на Националния ученически конкурс „Вазовата България”, в който се включиха над 360 деца.
След 20,00 часа Вазовите празници продължават на площад „Иван Вазов“, където ще се проведе тържествено честване на годишнината от рождението на Иван Вазов.
Част от събитията в последния ден на Вазовите празници са връчване на „Детска Вазова награда“ и на националната литературна награда „Иван Вазов”, концерт-спектакъл „И мойте песни все ще се четат” с участието на редица изпълнители и ансамбли.
Източник: Агенция "Фокус"
Иван Минчов Вазов е български писател, поет, драматург, публицист, почетен член на Българската академия на науките (1921 г.), почетен д-р на филологическите науки. Роден е в Сопот. Брат е на Георги Вазов и Владимир Вазов.
Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия, ръководена от Й. Груев. През 1870 г. е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си, от където бяга в Браила. Попада в средите на българските хъшове.
В България известно време учителства (1872 г. – 1873 г.). През 1875 г. става член на революционния комитет в родния си град. След избухването на Априлското въстание (1876 г.) емигрира през Цариград в Румъния.
От този период е първата му стихосбирка “Пряпорец и гусла” (1871 г.), последвана от “Тъгите на България” (1877 г.). През Руско-турската война (1877 г. – 1878 г.) пише третата си стихосбирка “Избавление”.
Работи в Берковския окръжен съд (1880 г.) и същата година се премества в Пловдив, където развива активна обществено-политическа. и публицистична дейност.
Заедно с Константин Величков списва в продължение на 5 години вестник “Народний глас”. Той е главен редактор на списание “Наука”. През 1885 г. е съставител на литературното списание “Зора”.
Отново с Константин Величков участва в съставителството на двутомната “Българска христоматия” (1884 г.). От това време са поетичният цикъл “Епопея на забравените”, повестта “Чичовци” и др. През есента на 1886 г. напуска България и се установява в Одеса.
През 1894 г. излиза романът “Под игото”, последван от драмата “Хъшове” (1894 г.) и романа “Нова земя” (1896 г.). От 1889 г. живее в София. Издава списание “Денница” (1890 г. – 1892 г.).
От 1897 г. до 1899 г. е министър на народната просвета в кабинета на К. Стоилов. По време на войните създава патриотични песни, с които възпява героизма на българския войник.
Автор е на многобройни пътеписи, есета, статии, исторически повести. Обявен е за народен поет. Награден е с ордена “Св. равноапостоли Кирил и Методий” (1920 г.) и с много други български ордени. Произведенията му са преведени на около 50 езика. Умира в София на 22 септември 1921 г.
