Едно свидетелство от първо лице за този малко известен факт от българската история
Автор: Диана Славчева
Бузлуджа е един от най-знаковите върхове не само в българската география, но и в българската история. Неговата летопис е белязана и от героичната смърт на Хаджи Димитър, и от учредителния конгрес на социалдемократите у нас, а в последно време влезе под светлините на прожекторите заради дискусията около съдбата на паметника с форма на летяща чиния, изграден на него по времето на соца.
Но малко известно е, че пак там – на Бузлуджа, през 1885 г. е направен своеобразен тест на подготовката за обявяване на Съединението между Княжество България и Източна Румелия.
За това свидетелства в „Спомени от Съединението“ един от личните секретари на княз Александър Батенберг - Александър Ф. Головин, който преди това е бил директор на бюрото за кореспонденция в политическия кабинет на монарха. У нас Головин свързва живота си с първата българска дипломирана лекарка и основоположник на психиатрията у нас – бесарабската българка Анастасия Николова, по мъж Головина.
„17 юлий беше годишнината на смъртта на българския герой за освобождението Хаджи Димитър, който падна в борба с турците на Бузлуджа, в Балканите над Казанлък и Шипка. Името на този балкански сокол е било почитано от народа още във времето на турското робство. Румелийските революционери поискаха да се възползуват от този ден, за да видят доколко народът е приготвен към осъществление идеята за съединението“ - разказва Головин.
По-нататък той обяснява, че в различни градове са изпратени покани да се пратят делегации за сбора на Бузлуджа.
„От Пловдив отиде Захария Стоянов и Чардафон, с голяма компания, към която се присъедини софийският гост Димитър Ризов и севлиевският адвокат П. Пешев. Твърде многобройни депутации пристигнаха от Чирпан, Сливен, Татар-Пазарджик, Стара Загора, Казанлък, Шипка, Габрово, Севлиево и т. и. Депутации влизаха в Казанлък със знамена, на които беше изобразен лев, тъпчащ полумесяц, а около него надпис „Свобода или смърт”. Тези знамена бяха подражание на онова знаме, което княз Александър подари на опълченците. Патриотически революционни песни оглушаваха града. Като се доближаваха до кафенето, в което сидяха Захарий Стоянов, Чардафон и др., депутатите викаха: „Да живее съединението! Долу пашата!”.
Ние с жена ми също отидохме на Бузлуджа, за да видим със своите очи настроението на населението и онова което видяхме, премина нашите очаквания“ - споделя Головин.
Той продължава разказа си как пристигналите гости вечерта са се събрали в с. Янина, а на сутринта са се качили рано на върха в Балкана, където се разположили под сянката на старите дървета.
„Тази въодушевена и наелектризирана тълпа имаше твърде живописен изглед. Депутациите тържествено се доближаваха до гроба на народния герой Хаджи Димитър и с пеяние неговата песен „Жив е той, жив е — там на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка . . .” преклоняваха пред гроба му знамена с черни шарфове.
След тази церемония посетителите се разделиха на няколко групи, за да се приготвят за обяд, а онез които правиха политика на тези балкански върхове, събраха се в едно уединено кьоше, гдето се произнасяха горещи речи в полза на съединението, даваха се клетви за вярност на това дело и прочее“ - с вълнение си припомня този момент Головин.
Източнорумелийското правителство, разтревожено от събранието на Бузлуджа, изпраща към върха една рота войници, на които са раздадени бойни патрони. Праща и шпиони от Пловдив. Само че те така и не установяват „политика” на Бузлуджа.
„Едните, както и другите, се разположиха около казаните, в които се вареше храна за гостите, гдето беше духовенството и жените, между които и майката на падналия герой Хаджи Димитър. Там се събраха и много мъже, които не приемаха участие в манифестациите. Скоро всичките се съединиха около тези казани и се започна народна веселба.
Войниците също са биле поканени да приемат участие в угощението и веселбата. Виното се лееше като река, скоро и войниците викаха „ура”, „да живее съединението” - свидетелства членът на Княжеската канцелария.
В заключение обаче той обобщава, че и бузлуджанските демонстрации не са отворили очите на румелийското правителство, което „беше деморализирано и се грижеше изключително за лично обогатявание”.
