Обичаят е част от традиционния календар на българите, като акцент е поставен върху любовните наричания на момите
Автор: Десант
На 15 август в Етнографски музей на открито „Етър” ще бъде представен обичая „Заклаждане на седянка”. Възстановките ще са пред Саковата къща от 11 и от 14 ч.
В деня, когато се отбелязва Голяма Богородица, до 40-те години на ХХ век са започвали седянките. Божията майка се приема за покровител на семейството, домашното огнище и майчинството.
Седянката е мястото, където се срещат младите хора. На заклаждането присъстват само момите, които са организатори и основни участници. С възстановката на обичая посетителите ще се запознаят с обредите, свързани с празника „Заклаждане на седянка”, който е част от традиционния календар на българите, като акцент е поставен върху любовните наричания на момите.
Подготовката на започва няколко дни по-рано – всяка една от тях се стреми да вземе кол от оградата и помета (метлата) от пещта на момъка, когото харесва. Донася се и власина от тиква, която девойките влачат след себе си, за да се влачат и ергените подир тях.
Вечерта на празника, след залез слънце, те тайно се събират в края на селото на някой кръстопът и заклаждат седенкарския огън. Със запалването му девойките започват един по един да изгарят донесените предмети и да наричат, като се вярва, че така момците ще се довлекат на седянката и всяка ще бъде залюбена от нейния избраник.
С приключването на обредите около огъня момите запяват песни с призивен характер – да дойдат момците. Всяка мома тайно се надява нейния избраник да дойде пръв, което служи като знак, че той много обича изгората си. С пристигането на ергените веселото настроение се повишава, като започват песни, танци, закачки и одумвания, и така до първи петли.