Преди три дни тихо отмина една годишнина - 147 г. от рождението на генерал Алекси Попов, едно от потъналите в забвение имена – не само в България, но и в родното Малко Търново
Автор: Георги Бъклев
На 15 август се навършиха 147 години от рождението на генерал Алекси Попов. Един от забравените генерали – не само в България, но и в родното Малко Търново. Една годишнина, която тихо отмина.
Той, както всички офицери от неговото поколение, родени в Малко Търново – полк. Васил Тодоров, полк. Стойчо Гаруфалов, кап. Стамат Икономов и др., не понасял лицемерието, не обичал царедворците, милеел за подчинените и бил „забравен“ от чиновниците от военното министерство.
Доказателство за това, какъв човек е бил генерал Алекси Попов, е едно писмо на неговия съвипускник от военното училище генерал Марко Андреев до министъра на войната генерал-лейтенант Теодоси Даскалов, относно заслугите по времето на Първата световна война на генерал о.з. Алекси Попов, останал без награда с Военен орден „За храброст”.
Ето и пълният текст на писмото:
До господина министъра на войната Генералъ-лейтенантъ Даскаловъ
София
Господинъ Министре,
Полковникътъ отъ Генералният щабъ Поповъ Алекси (сега генералъ о.з.), командиръ на 1-а бригада отъ 3-а дивизия, въпреки укорните му и блестящи действия презъ Световната война въ 1915-1918 год. е оставенъ безъ награда с орденъ за храбростъ III ст.
Азъ ще скицирамъ накратко тези действия:
1. Въ бързото откъсване на Македония от Сърбия отъ 1-и до 10-и октомврий отъ
3-а дивизия, той съ бригадата си превзе укрепената сръбска позиция при Крива Паланка, като даде жертви 412 офицера и войника отъ бригадата.
След това превзе на 6-и и 7-и октомврий Страцинската укрепена позиция, дето бяха ранени двамата му полкови командири.
На 7-и октомврий влезе в Куманово, а на 9-и октомврий превзе Скопие. Благодарение на тия бързи и енергични действия, 3-а дивизия взе плячка между Скопие и Лясковецъ около 40 локомотива и 1000 вагона, натоварени с разни материали за сръбската армия, действаща въ Стара Сърбия, и много складове с храни, тютюнъ, кафе и бойни припаси.
Тази плячка струваше тогава около 100 милион зл. лева или три милиарда днешни пари.
Всеки безпристрастенъ изследователъ ще оцени най-добре тия действия, като вземе предвидъ, че към 10-и октомврий почти всички наши войски стояха още по границата, а 7-а дивизия достигна Куманово, като следваше задъ 3-а дивизия.
2. От 13-и октомврий до 1-и ноемврий бригадата на полковникъ Поповъ се държа твърдо срещу цяла сръбска дивизия (Брегалнишката) въ Качанишката теснина: съ 6 дружини той стоеше срещу 12 баталиона.
Щабътъ на II армия, който разпореждаше презъ това време съ бригадата не знаеше какви сили има срещу него и непрекъснато искаше да мине въ настъпление и атакува сърбите. Генералъ Поповъ направи всичко, за да си пробие пътъ, но не успя.
Тия опити коствуваха убити и ранени 32 офицера и 1486 войника. Обаче Щабътъ на армията извади от тия действия едно твърде неправилно заключение, което е и може би причина той да не бъде награденъ.
3. Отъ 4-и до 8-и ноемврий сърбите атакуваха бригадата на генералъ Поповъ съ две дивизии (Брегалнишката и Комбинованата), съ целъ да си пробиятъ пътъ презъ Качанишкото дефиле къмъ Скопие, но бригадата отблъсна само с 6 дружини атаките на тия две дивизии.
4. От 12-и до 16-и ноемврий бригадата, преследвайки сърбите къмъ Призеренъ, се прехвърли презъ Ходжа балканъ (клонъ на Шар планина), безъ пътъ, въ студъ и мразъ и дълбоки снежни преспи, въ който походъ измръзнаха стотици хора.
5. В боевете на Каймак чалан въ 1916 год. тази злочеста бригада почти беше унищожена (11-и полкъ остана отъ 4,000 на 800 человека), при което в решителните моменти самъ генералъ Поповъ съ своя началникъ щаба майоръ Кирпиковъ с пушки въ ръце са се сражавали редомъ съ войниците. Началството, недоволно отъ него го смени на 20-и септемврий, но още въ същия денъ бе възстановенъ въ интереса на отбраната.
6. Следъ пробива на Добро поле през 1918 г., когато командирътъ на 3-а дивизия, генералъ Рибаровъ беше отстраненъ, полковникъ Поповъ пое командуването на 3-та дивизия и отстъпи съ редъ боеве презъ Щипъ и Царево село до нашата граница, когато се сключи примирието, като запази военната честъ на дивизията - не даде нито пленници, нито се остави да бъде разоръженъ, както направиха други дивизии, началниците на които са окичени съ големи ордени.
Като излагамъ накъсо действията на полковникъ Поповъ въ войната презъ 1915-1918 год. намирамъ за крайно несправедливо ненаграждаването му съ орденъ за храбростъ III ст., какъвто иматъ повечето отъ неговите другари - бригадни командири, действията на които стоятъ несравнено по-долу от неговите.
Азъ бяхъ въ войната презъ 1915 г. началникъ Щаба на 3-а дивизия, познавамъ действията на частите, които бяха подъ командата на Щаба на 3-а дивизия, и ако днесъ си позволявамъ да ходатайствувамъ за неговото награждаване съ орденъ за храбростъ III ст., то е само, защото чувствувамъ нужда да се премахне една голяма несправедливостъ и защото за него няма кой да се застъпи следъ смъртьта на генералъ Рибаровъ.
Накрая добавямъ, че ненаграждаването на полковникъ Попова е крайно неприязненото отношение на Щаба на II армия къмъ 3-та балканска дивизия, за което съществуватъ много факти и доказателства, но азъ се въздържамъ да ги цитирамъ, защото са отъ твърде осъдителенъ и непочтенъ характеръ и по-добре е да не ставатъ публично достояние.
28-й априлъ 1941 г.
София
С почитание: М. Андреев
(Генералъ о.з.)
