На 20 август се навършват 130 години от сформирането на едно правителство, което защитава достойно националните интереси на България
Автор: Атанас Коев
На 20 август 1887 г. се сформира 15-ят кабинет на Княжество България, начело със Стефан Стамболов. То е образувано от представители и привърженици на Народно-либералната партия (стамболовисти). Новият Министерски съвет е назначен с Указ № 6 от 20 август 1887 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 93 от 22 август 1887 г.
Веднага след като пристига в България и заема българския престол, княз Фердинанд Сакскобурготски, възлага на Стефан Стамболов, един от тримата регенти по това време, да състави ново правителство. При подреждането на кабинета видният търновски политик включва трима министри от предишното правителство, както и останалите двама регенти.
В състава на новия Министерски съвет влизат видни български обществени и политически дейци, като сред тях се открояват имената на д-р Георги Странски, Георги Живков, Григор Начович, Сава Муткуров, д-р Константин Стоилов, Иван Салабашев, Димитър Греков, Христо Белчев, Михаил Савов, Рачо Петров и др.
Програмата на кабинета включва три основни надпартийни принципа: България за себе си, запазване на короната и стриктно спазване на Конституцията.
Един от първите актове на новото правителство е отмяната но военното положение в страната, въведено непосредствено след бунтовете на офицерите-русофили. Същевременно новосформираното Народно събрание приема редица важни закони, от които се нуждае Княжество България.
За да се справи с ширещата се в страната престъпност Парламентът гласува Закона за изтребление на разбойничеството. Впоследствие обаче някои от клаузите му са използвани за преследване политическите противница на режима.
Наскоро след това влизат в сила и Законът за печата, както и законите за защита на местната индустрия, което се отразява благоприятно на икономиката на страната. Впоследствие са приети и Законът за пенсиите на военните лица, учителите и чиновниците и Законът за мерките и теглилките.
Във връзка с развитието на образованиeто в Княжеството през 1888 г. е гласуван Закон за създаване на Висше училище, а през 1891 г. е приет и Законът за народното просвещение. След тях влизат в сила Закон за полицията и Закон за устройството на въоръжените сили.
Всички тези нормативни актове допринасят в значителна степен за развитието на страната, както и за стабилизирането и след политическата криза, предизвикана от преврата на офицерите русофили и детронирането на княз Александър Батенберг.
В периода 1889-1891 г. икономическото положение на Княжество България се стабилизира. Това се дължи на провежданата от Стамболовото правителство протекционистична политика, изразяваща се във високи мита на част от вносните стоки, безмитен внос на суровини и машини за индустрията, както и кредити за развитието на фабриките.
В резултат на всичко това икономиката на страната започва да се развива с ускорени темпове. За да се покажат успехите на българското стопанство, в Пловдив е открита Първата българска земеделско-промишлена изложба, както и земеделско-промишлен събор.
Голямо внимание кабинетът на Стамболов отделя за развитието на транспорта, като е разширена железопътната мрежа на страната и е извършена модернизация на варненското и бургаското пристанища. Започва и изграждането на столицата като съвременен европейски град.
За превъоръжаване на българската армия е подписан договор за внос на 60 000 пушки „Манлихер“ от Швейцария, а през 1892 г. кавалерията ни е превъоръжена с манлихерови карабини.
За да си осигури средства за тези мащабни мероприятия, правителството на Стефан Стамболов сключва заеми с няколко западноевропейски държави и започва да провежда строга данъчна политика.
Във външната си политика именитият наш държавник, без участието на Турция, подписва митнически конвенции, което представлява нарушение на Берлинския договор от страна на Княжество България. Същевременно правителството, чрез умела дипломация успява да провали опитите на Русия да ангажира другите велики сили за отстраняване княз Фердинанд от власт. Заради водената от кабинета антируска политика се подобряват отношенията с Османската империя, чийто сюзерен е страната ни.
Премиерът действа активно и по националния въпрос. С помощта на Великобритания той успява да получи от Високата порта берати за назначаването на двама български владици в Македония. Постепенно се възстановяват и разширяват българските културно-религиозни институции в тези български земи останали под турско робство.
Стамболовото правителство търси пътища за официалното признаване на княз Фердинад от Великите сили, въпреки опитите на Русия да провали тези начинания. Същевременно, в резултат на сключения брак между княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза, на 20 април 1893 г. е променена Търновската конституция, като според промяната българският престолонаследник може да изповядва религията на родителите си.
Стамболовият кабинет е безкомпромисен с политическите си противници – русофилите. През 1890 г. е разкрит военен заговор на офицери русофили. Извършени са множество арести на военни дейци, а организаторът му – майор Коста Паница, въпреки че е съгражданин и някогашен приятел на Стамболов, е екзекутиран.
В отговор на това започват политически убийства на видни дейци на Стамболовистката партия. Един след друг са убити Христо Белчев и д-р Вълкович, близки съратници на Стефан Стамболов.
Постепенно се стига до изостряне на политическата обстановка в Княжеството и до образуването на мощна опозиция срещу кабинета. В сащото време се засилват противоречията между княз Фердинанд и премиера, тъй като единствената възможност на Фердинанд да се задържи на престола е признаването му от Русия и другите Велики сили, а Стамболовото правителство е основната пречка за нормализирането на българо-руските отношения.
През май 1894 г. монархът предизвиква оставката на кабинета и възлага на д-р Константин Стоилов да състави нов. Така от власт е свалено едно от най-успешните български правителства в новата ни история, издигнало страната ни на твърде високо място в Европа, въпреки васалната ни зависимост от Османската империя.
Макар че допуска грешки и слабости, то се отличава с твърдо и безкомпромисно отстояване на националните ни интереси, както и недопускане на отстъпки по националния въпрос, особено в Македония. Постигнатото от търновския политик обаче е твърде леко проиграно от следващите премиери.
