Не бива да се допуска комерсиализация на фолклора, както се случи с нестинарството, категорични бяха участници в дискусия, състояла се днес в Националния археологически резерват „Деултум – Дебелт“
Автор: Диана Славчева
В днешното динамично време все повече хора, когато са на почивка, търсят истинско спокойствие и някакво разнообразие, което да ги откъсне от спомена за иначе забързаното им ежедневие. Една такава алтернатива е т.нар. слоу, или казано на български – бавен туризъм. Като концепция той възниква през 80-те години на миналия век в Италия.
Всъщност за нашата страна това понятие е ново само терминологично. С други думи иде реч за вече познатия ни селски туризъм, предлагащ една добра алтернатива на забързания и стресиращ градски живот.
Най-ценното при бавният туризъм е това, че живещите в града имат шанса да се почувстват в естествена среда и да се докоснат до корените си. Специалистите са категорични, че чрез него се подобрява духовното здраве и човек се усеща истински жив. Гостите получават шанс да контактуват с живата природа, да дишат чист въздух, да пият чиста вода, да приготвят и опитват местните продукти и храни, заедно с домакините да изживеят емоционално местните традиции.
Местните хора пък имат възможност да получат някакъв допълнителен доход, а в същото време да разширяват обхвата на човешкото си общуване.
В селото туристите могат да изпитат преживявания, от каквито са лишени във всекидневния си градски живот. Тази активност може да се изразява в събиране на билки, участие при готвенето на местни специалитети, правенето на сувенири от дърво или други природни материали, включането в земеделски дейности, храненето на домашни животни и пр.
Дискусия по повод възможностите за развитие на една такава „кънтри община“ у нас се проведе днес под зоркия поглед на легионери от „Легио прима италика", на територията на Националния археологически резерват „Деултум – Дебелт“ в рамките на честванията на 15 години от създаването на Общинския исторически музей в Средец, което минава под надслов „Деултум – врата към загадъчната Странджа“. Римските войници бяха тук, за да представят своя легион и да демонстрират римска кухня и римска сватба. Но не за тях ни е думата.
Бабите от средецкото село Факия например отдавна практикуват въпросния бавен туризъм. Те правят ежегодно вълнуваща възстановка на местния обичай Еньова буля.
Докато траеше кръглата маса, пък възрастните жени от пенсионерския клуб в общинския център Средец бяха подредили богата трапеза с приготвени от тях по местни рецепти пити, погачи, баници и баклави.
По време на форума министърът на туризма Николина Ангелкова съобщи, че туристическото ведомство неотдавна е подписало меморадндум за подкрепа на местното производство с Министерството на земеделието, храните и горите (МЗГХ), организацията на хотелиерите и ресторантьорите в България и още няколко други браншови сдружения. Идеята е заведенията в туристическите ни центрове да използват в кухнята си с предимство продукти, които са местно производство и отговарят на БДС.
Всеизвестно е, че голяма част от преживяванията си в дадена дестинация туристите свързват именно с местната храна. А кулинарният туризъм е неизменна част от бавния.
В тази връзка Ангелкова информира, че съвместно с МЗХГ туристическото министерство разработва и редица винени маршрути, като най-вероятно в тях ще бъдат включени и обекти, намиращи се в община Средец, отстояща само на тридесетина километра от Бургас и Южното черноморско крайбрежие. А все пак именно туризмът е двигател на икономиката в Бургаския регион.
Проф. Диана Радойнова, която е директор на Колежа по туризъм в морския град, предупреди обаче, че според експертите в бранша две коварни опасности дебнат бавния туризъм, и те могат, образно казано, да турят прът в колелата му.
Едната е... неговото забързване. Тя даде пример с Арбанаси – едно село с голям потенциал преди години, в което всичко някога бе традиционно: с автентичните къщички, петдесетина местни жители... Днес то се е разрастнало с множество огромни вили и многоетажни хотели, тотално променили облика му, така че е изгубено завинаги за българския туризъм.
Другата опасност пред бавния туризъм е той да се забави толкова, че напълно да спре. Факийските баби, да речем, хубаво си правят обичая Еньова буля. Но ако възстановките им вземат, че се комерсиализират като нестинарството например, което в масовизираното му балкантуристко изпълнение няма нищо общо с автентичния ритуал за ходене по тлеещата жарава, то с обичая ще е свършено.
Модернизира ли се Еньовата буля, непременно ще стане уродлива, категорична е проф. Радойнова. Затова обърна внимание, че трябва да се обучат местните хора как да пазят своя фолклор и традиции и да не се подават на изкушенията за тяхната комерсиализация.
И тук възниква проблемът, че да се развива качествен туризъм, трябват качествени хора. А в последните години Министерството на образованието драстично оряза приема на студенти в бургаския колеж по туризъм, който тази есен ще отбележи своя половинвековен юбилей. До 2015 г. в него са приемали по 240 зрелостници, за 2016 г. приемът е намален наполовина - 120. Сега просветното ведомство го е редуцирало до 80 души.
Така че хубави са намеренията да увеличаваме туристическия си потенциал, да привличаме все повече и повече чужденци, които да посетят страната ни, но все още има още много, което да се направи, за да имаме значим резултат в тази важна и съдбовна за страната ни икономическа сфера.
