И защо предците ни настоявали да се възстанови връзката между Габрово и Казанлък по трасето някогашния стар римски път през Шипченския проход
Автор: Диана Славчева
Преди 90 години, през есента на 1927 г., съществуващата от години пряка връзка между Казанлък и Габрово през Шипченския проход, е временно нарушена от новопостроената Борущенска жп линия, която се явява част от Главна железопътна линия № 4 Русе – Подкова.
Участъкът Борущица – Стара Загора е предаден за експлоатация на 10 февруари 1913 г. , което става с неколкократно удължаване на пусковите срокове, заради сложността на изпълнението му – само от Плачковци до Дъбово са построени 17 тунела!
При изграждането на Борущенското трасе на железницата, традиционният и исторически път между Казанлък и Габрово е променен. Той съвпада със стария римски път, наричан Малий друм в подножието на Киселчова могила. По него през върховете Бузлуджа и Шипка се е слизало в равното Загоре. По него се е минавало от Габрово за Шипченския проход.
По онова време следи от него личат по т.нар. Ковашка калдърма, охранявана от римската крепост „Капрова“, която тогава се издирва от археолозите и май и до ден днешен не е открита. За нея намеква и Иречек.
Именно този път използват и опълченците, защитавали „Орлово гнездо“.
Срутване на тунел номер 24 на жп линията в този край спира превоза на стоки по нея и връща трафика отново по стария и изпитан друм.
По този повод дописка в бр. 77 на вестник „Казанлъшка искра“ от 1927 г. обръща внимание, че Борущенската линия може да не се окаже „здрава артерия за съобщения в търговско-икономическо и военно отношение“ - въпрос, който зависи от „благоволението на почвата, през която минават тунелите“.
„Казват за поправящия се тунел, че хем го правили, хем продължавал да се руши. Значи злото си остава, а и несигурността на линията също“ - алармира авторът на статията – някой си Ст. Енински.
В тази връзка той призовава да се настоява пред министрите на пътищата и съобщенията и на войната по-скоро да се завърши новостроящото се шосе Шипка – Свети Никола – Червен бряг, което да се развие като естествена и главна съобщителна линия между двата големи индустриални центрове Казанлък и Габрово, а покрай това да се улеснява и връзката между Северна и Южна България.
„Шосето е трасирано с 50% наклон и спокойно по него ще могат да се движат коли (авторът има предвид каруци, б.а.), автомобили, камиони и др., които почнаха, както във Франция, така и у нас, решително да конкурират железниците“ - изтъква Енински.
Той е на мнение, че ако държавата не поправи сторената навремето грешка и съедини с тунел линията Казанлък-Габрово през Шипка-Зелено дърво, както се били произнесли по въпроса всички инженери, то поне следва да се побърза с изграждането на възможно по-скоро на новостроящето се шосе, така че да бъде готово преди освещаването на „грандиозния паметник, който се строи на върха Свети Никола“, както и за тържествата, които се готвят по случай петдесетгодишнината от Освобождението на България, предстояща да се чества през следващата 1928 г.
Иде реч за същия паметник, който днес се е превърнал в емблема на паметта ни за Шипченската епопея. Апропо, дописката е поредното доказателство, че в миналото чутовният връх, където монументът се издига днес, е носил името Свети Никола, а не Шипка, за което неведнъж сме писали в „Десант“.
Статията разкрива и това, че идеята за изграждане на тунел под Шипка е с дългогодишна давност. Тя се заражда преди повече от век – през 1897 г. , т.е. точно преди 120 години! Тогава Деветото народното събрание единодушно одобрява проект за прокарване на тунел под Шипка, като идеята е през него да преминават влакове. Но, след като година по-късно, правителството на Константин Стоилов пада, се започва работа по други приоритетни проекти.
Само преди месец и половина, в отговора на въпрос в рамките на парламентарния контрол, министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков заяви, че тунел под Шипка ще има! Той информира, че вече е възложено разработване на разширен идеен проект и предстоят също така обстойни геоложки проучвания и подробно геодезично заснемане в зоните на порталите на съоръжението.
Интересно, дали след още едно столетие някой бъдещ журналист няма да разлисти архивите на днешните медии, пък вземе, че напише как идеята за изграждане на тунел под Шипка вече е с двестагодишна давност?!
