За книжки с картинки ли става дума или за трупане на знания
Автор: Дина Харизанова
Социалните мрежи прегряха тези дни от коментари за някои от учебниците за 8-ми клас, които издателство „Просвета" пуска за новата учебна година в два варианта по избор – цветен и черно-бял.
„Разликата е само в това, че черно-белият е по-евтин и по-лек. Съдържанието е едно и също", уточни главният редактор на учебникарското издателство Кина Андреева.
Както е известно, учебниците за осмокласниците ще са нови, но няма да са безплатни, както тези за по-малките, а ще се купуват от учениците и по-скоро от техните родители.
Всички книжки имат и електронен вариант, уточняват издателите. Което обезсмисля спорът дали е обидно едва ли не по-бедните ученици да разлистват черно-бели учебници.
Разбира се, за да получат пълен достъп до електронните помагала, средношколците ще трябва пак да платят, за да активират публикацията. Цената е за абонамент от 1 година, считано от датата на закупуване, като средно е някъде около 6 лева за учебник, докато цената на печатния вариант е около 10 лева.
Освен това електронните книги предлагат едни допълнителни мултимедийни ресурси, анимирани тестови задачи и прочее екстри.
Та се пита в задачката, биваше ли да се вдига такава олелия за едни черно-бели учебникарски издания. Все пак не става въпрос за книжки с картинки, та непременно да са пъстри и шарени. В крайна сметка по-важно е какво ще остане в главата на родните ученици, отколкото дали ще получават знанията си „цветно"!
Пък току-виж, вземат, че проявят креативност - има моливчета, пастели, флумастри, боички и всякакви други цветни пишещи средства - да вземат, че да си оцветят картинките! Белким, понаучат нещо и от урока покрай това.
Всъщност всичко се оказа много шум за нищо. Днес министърът на образованието и науката Красимир Вълчев обяви, че черно-белите учебници, които по думите му били „образователна дискриминация", няма да се разпространяват. Което слага окончателно точка на спора имат ли те място у нас.
Ако черно-белите учебници са еднакво добри с цветните, защо тогава изобщо милостивото издателство пуска цветни? И обявява предварително, че черно-белите са за "бедните". Дали пък идеята не е всички да си купят цветни (които иначе може би биха ксерокопирали), за да не носят етикета "притеснен"? А ако някой все пак реши да купи черно-белия вариант-парите му пак ще идат в издателството (а не в някой копирен център, примерно).
Щом няма разлика между учебниците- защо за по-малките класове няма черно-бял вариант. Дали, защото за там е безсмислено да се прави по-евтина версия, така или иначе ще се купят и цветните (но не от родителите)?
Признавам, за маркетингова стратегия е много добро. Обаче на гърба на някой друг и повод за конфликти.
