"Действайте твърдо с далечен държавен прицел" - дава инструкции от Москва „героят от Лайпциг"
Автор: Борислав Гърдев
Сложни и противоречиви са отношенията между двамата „големи” на България след 9 септември 1944 г. – Георги Димитров и Никола Петков.
По волята на съдбата те заедно участват в борбата срещу фашизма, сътрудничат си при установяването на отечественофронтовската власт, Никола Петков е дори министър без протфейл в първото правителство на Кимон Георгиев до 31 юли 1945 г. Като такъв той посещава „вожда” Димитров в Москва, водейки с него непринуден разговор, но и отвращвайки се от разкоша, в който живее.
Съвместните действия на комунисти и земеделци приключват към 28 март 1946 г.
Земеделският съюз на Петков минава в опозиция и започва борба срещу установяващата се тоталитарна диктатура у нас.
Като лице на обединената опозиция Никола Петков чувства отговорност за съдбата на държавата, търси контакти със съмишленици, със западни дипломати, а в парламента води епични словесни битки със самия комунистически лидер Димитров.
Паметна е схватката между двамата на историческото 80 заседание на ВНС, когато се обсъжда новата Димитровска конституция, която ще се приеме на 4 декември с.г., на което Петков нарича бившия герой от Лайпциг страхливец. Заради тази си дързост той получава откритата заплаха от опонента си: „Голям герой сте вие, но никой няма да ви спаси. Аз ще ви кажа, че вие сте една пачавра политическа.”
Става ясно, че „вождът и учителят на българския народ” не си поплюва. Веднага е променен дневният ред на заседанието, като точка втора е задържане и даване под съд на депутата Никола Петков.
Денят е 5 юни 1947 г. Петков е откаран в килия №15 в болницата на Софийския централен затвор. А вождът от 9 юни до 19 юли 1947 г. грижливо подготвя детайлите по делото срещу него.
Процесът започва на 5 август 1947 г. и трае 11 дни. Председател на съдебния състав е Найден Райчев.
По това време Димитров е в Москва. Среща се със Сталин и координира позицията си – а тя тогава е срещу „пълно разкаяние” и „самопризнание за виновност” Петков да остане по милост „доживотен” политически труп.
Срещу Никола Петков се отправят обвинения за подготовка на въоръжен държавен преврат, за предизвикване на безредици в страната с цел нахлуване на чужди войски на българска територия и за подриване авторитета на народната власт от публикации във вестник „Народно земеделско знаме”.
Показателно е, че по последното обвинение земеделският водач е оправдан, но за другите е признат за виновен и осъден на смърт.
Предават го свидетелите Марко Иванов, Димитър Иванов, Борис Гергов и Георги Костов и въпреки усилията на адвоката му Никола Бронзов съдът прилага спрямо Петков най-тежкото наказание.
На 14 август 1947 г. се дава последната му дума и той с достойнство отбелязва: „С чиста съвест и пълно съзнание за моята отговорност както пред българското правосъдие, така и пред обществото, дължа да заявя: никога не съм вършил и не съм помислювал да върша нелегална дейност срещу народната власт. Никога не съм бил в услуга на никаква реакция, било вътрешна или външна...
Сигурен съм, че ръководейки се изключително от истината и вашата съдийска съвест, ще издадете срещу мене една оправдателна присъда.”
На илюзията на Никола Петков се слага край на 16 август в 16 часа – смърт чрез обесване, 500 000 лева в полза на държавата и лишаване от права завинаги по член 30 от НК.
Никола Педков като подсъдим
Железният Петков е вкаран в затвора и в очакване на обесването се пречупва. Решава да проси милост, като от 19 август до 21 септември 1947 г. изпраща 9 писма (за чиято автентичност все още се спори) последователно до премиера Димитров, до временния по това време председател на републиката Васил Коларов и до Кирсанов, пълномощният министър на СССР у нас. То е с дата 20 август и започва с мото от романа на Толстой „Война и мир” – „Да разбереш, значи да простиш”.
Липсва молба до Сталин, което пък се оказва фатално, тъй като именно кремълският властелин иска неговата глава.
Писмото до „вожда” с дата 19 август 1947 г. е най-показателно, тъй като възоснова на него се пишат и останалите осем.
И е най-сервилното: „Странно ще е г-н министър-председателю, да остават ненаказани тия, които избиха 30 000 български работници и селяни като Александър Цанков, ген. Вълков и др., а да бъде наказан така строго синът на Димитър Петков, братът на Петко Д. Петков, който по Ваши указания и инструкции допринесе нещо за създаването на Отечествения фронт и на историческия 9 септември.
В името на онова чудесно момченце, Вашето покойно дете (Митя, б.а.), чиито портрети Вие ни показахте, когато бяхме на гости у Вас в Москва, и гледахте с толкова бащинска доброта, нежност и тъга, моля Ви, г-н министър–председателю, бъдете така добър и отменете моята смъртна присъда.
Великодушието е било винаги отличителна черта на големите хора и на големите държавници. Приемете, г-н министър–председателю, моите чувства на най–искрена благодарност и най–искрено уважение”.
На 16 септември 1947 г. на заседание на МС заместникът на Димитров Трайчо Костов поставя въпроса за съдбата на Петков, без да споменава на написаните от него писма.
На 17 септември 1947 г. Георги Димитров праща шифрована телеграма от Москва, съобщавайки че е съгласен с екзекуцията и добавяйки дебело: „Присъдата трябва да бъде изпълнена, независимо от това какви декларации осъденият би давал. Всякакви колебания по този въпрос от гледна точка на сегашната вътрешна и международна обстановка могат да донесат само вреда. Действайте твърдо с далечен държавен прицел. Такова е становището и на нашите съветски приятели”.
Колебанията на Трайчо Костов и компания са свързани само с влизането от 20 септември в сила на Парижкия мирен договор, сключен на 10 февруари 1947 г.
Два дни преди това Върховният касационен съд потвърждава смъртната присъда на Никола Петков
След като правителството на Димитров получава международно признание са необходими само три дни Петков да бъде обесен.
Георги Димитров употребява името на мъртвия си противник в прословутото си интервю пред кореспондента на ЮПИ на 11 октомври 1947 г., директно цитирайки фрагменти от писмото на Никола Петков до него, в което последният си е признал, че неговата „двегодишна политическа дейност е погрешна. Кураж и вяра в политическата дейност са ми давали разговорите, които съм имал с представителите на империалистическите държави, господата Барнс и Бозуел...”
Вождът се измъква сух от скандала. Коларов е непричастен към процеса, тъй като хитро конституираната и анонимна Комисия по помилването отхвърля молбата на Петков,без да се налага санкцията на временния президент, а на съда не остава друго освен да осъди неуспелия превратаджия на смърт. На историческата дата 23 септември 1947 г .
Ще трябва да минат 51 години, преди Върховния съд да го реабилитира и то по молба на негови близки...
