В Сугарево започват честванията в памет на Тодор Александров

Автор: доц. д-р Петър Ненков

В мелнишкото село Сугарево започват мероприятията, с които традиционно се отбелязва годишнината от смъртта на легендарния водач на ВМРО Тодор Александров. Поклонението пред паметта му ще бъде от 11,00 часа в неделя, 3 септември, до параклиса „Свети Илия” в селото.

На 31 август се навършиха 93 години от трагичната смърт на един от най-харизматичните лидери на ВМРО.



Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в щипската махала Ново село, в семейството на учителя Александър Попорушев и Мария Хаджиянева-Попорушева. От 1888 г. учи в Радовиш, където баща му е изпратен като учител. В 1893 г. Александър Попорушев е върнат в Щип и Тодор Александров продължава образованието си в родния си град, където завършва ІІ и ІІІ прогимназиален клас. В 1895 г. постъпва в българското педагогическо училище в Скопие, което завършва в 1898 г.

В Скопие на 16 годишна възраст се включва във ВМОРО, посветен от директора на училището Христо Матов. След завършването на средното си образование Тодор Александров е разпределен като учител във Виница.

В 1900-1901 г. преподава в българската прогимназия в Кратово, където заедно с Иван Шатев и Владимир Карамфилов е член на околийския революционен комитет. В Кратово братът на Иван Шатев и съученик на Тодор Александров, Павел Шатев се опитва го привлече в кръга на гемиджиите, но той отказва.

През 1903 г. е учител в Кочани. Успоредно с преподаването в училище, се занимава с изграждането на канали за пренасяне на оръжие от България в Македония.

На 27 март 1903 г. Тодор Александров е арестуван от турските власти и осъден на 5 години затвор и по тази причина не взема участие в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. След 13 месеца през април 1904 г. е освободен благодарение на амнистията, издействана от българското правителство за българските политически затворници в Македония и Одринско.

През учебната 1904-1905 г. Тодор Александров е назначен за главен учител във класното училище в Щип. Същевременно е избран и за член на околийското ръководство на ВМОРО в Щип. През декември 1904 г. след едно сражение на чета с турските войски в ръцете на властта попада писмо, от което се разбира за неговата революционната дейност. Предупреден навреме, Тодор Александров се укрива и през януари 1905 се присъединява към четата на Мише Развигоров.

Той е делегат от Щипския район на първия окръжен конгрес на Скопския революционен окръг.

След 1906 г. става един от ръководителите на окръга. Той стои далеч от излишните теоретични спорове, които по това време раздират ВМОРО и дори водят до братоубийствени борби. По отношение на турските власти и опитите на сръбските власти да подготвят почвата за завладяване на Македония Тодор Александров е безкомпромисен. През 1907 учителства в Бургас.

В края на същата година е повикан от Христо Матов да поеме касата на Задграничното представителство на ВМОРО, след убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов. През ноември 1907 г. е избран за окръжен войвода от третия конгрес на Скопския революционен окръг. Участва в подготовката на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г.

По време на Хуриета става главен ревизор на българските училища в Македония. След неуспешен опит да бъде арестуван през 1909 г. се укрива в България. При възстановяването на ВМОРО в 1910 г. обикаля с чета скопския революционен окръг. По време на обезоръжителната акция през 1910г. четата му се увеличава значително от бивши войници и четници.

В началото на 1911 г., заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев, е избран за член на ЦК на ВМОРО. Под негово непосредствено ръководство са организирани и извършени «магарешките атентати» в Щип през ноември 1911 г. и в Кочани през август 1912 г., които стават един от поводите за избухването на Балканската война през 1912 г.

През Балканската война ВМОРО подкрепя изцяло българската армия и войските на българските съюзници Сърбия, Гърция и Черна Гора в съвместната им борба срещу Османската империя.

През войната Тодор Александров е назначен за командир на чета от Македоно-одринското опълчение, която достига до 117 души. Превзема с нея Кукуш и го предава на настъпващите български военни части. Организира още няколко атентати по ж.п. линията Солун-Скопие Под командването на Тодор Александров действат четите на Гоце Междуречки и Георги Мончев.

С влошаването на отношенията между балканските съюзници и засилването на сръбския и гръцкия терор над българското население в Македония през 1913 г. Тодор Александров организира изпращането на чети в Македония.

Тази дейност се засилва особено след Междусъюзническата война през 1913 г., когато в Македония избухва Охридско-Дебърското въстание и в началния период на Първата световна война. С включването на България във войната през октомври 1915 г. Тодор Александров е мобилизиран и служи в Щаба на Действащата армия. По това време структурите на ВМРО изцяло се вливат в състава на българската армия.

След края на Първата световна война, през 1919 г. Александров заедно с генерал Александър Протогеров и Петър Чаулев възстановява ВМРО и се издига като неин ръководител с голям авторитет сред бежанците в България и населението във Вардарска Македония.

Усилията на правителството на Александър Стамболийски да изведе България от международната изолация и да я предпази от враждебните ѝ съседи, като се откаже от защита на правата на българското население, се приемат като предателство от ВМРО и водят до политически и въоръжен конфликт между правителството и ВМРО.

На 4 ноември генерал Протогеров и Тодор Александров са арестувани заедно с депутати, редактори на вестници и други виновници за влизането на България в Първата световна война, но успяват да избягат от затвора.

В отговор на опитите на правителството да преследва активните дейци на ВМРО, по указание на Тодор Александров е убит министърът на войната в земеделското правителство Александър Димитров, а четите на ВМРО временно завземат Кюстендил и Неврокоп /Гоце Делчев/.

През 1923 г. ВМРО на Тодор Александров подкрепя Деветоюнския преврат, извършен от Военния съюз.

През 1924 г. във Виена е подписан Майският манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите. Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ.

Подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на проф. Александър Цанков, той публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили.

Въпреки това наемни убийци от ВМРО го убиват на 31 август 1924 г. в местността Равна бука, край село Сугарево в Пирин и за сетен път доказват една неприятна истина за македонското революционно движение, че вследствие на непрестанните крамоли и междуособици на отделните крила в него, най-ярките му ръководители са убити не от вражески, а от български куршум.

В категории: Новини , История , Войни за освобождение , Епопея на забравените