Най-високият връх в България и на Балканите преди малко повече от век е наречен с име, което никога не е носил! Име, което никой дотогава не е употребявал – “Мусаллах /Мусала”, арабски израз за близост към Бога.
Никъде в Рила и в миналото, и днес не съществуват арабски названия. Ако хвърлим поглед към Рилската грамота на цар Иван Шишман, издадена на 21 септември 1378 г., ще прочетем само звучни български имена на селища, реки, планински ридове и върхове: Камен връх, Царев връх, Комаревски връх, Бъдино, Дренов дол, Градечница, Българино, Шипочен...
Неизвестно как по време на турското робство европейските географи заменят името на рилския първенец с израз, който са чули от някой невеж представител на мюсюлманското духовенство, без дори да съзнават, че подменят историческата истина!
А истината е една – Рила с нейния прочут Рилски манастир “Света Богородица”, създаден от Свети Иван, винаги е била огнище на Христовата вяра и българския дух. През последните години все повече българи настояват, че е време тази несправедливост, тази лъжа да бъде поправена. Национална телевизия СКАТ издига идеята върхът да получи името на небесния застъпник на България и българския народ – Свети Иван Рилски, чиято духовна мощ и днес облъчва “Великата Рилска пустиня”!
Свети Иван е своеобразен патрон на българското будителство, на самия Ден на народните будители! При учредяването на празника през 1922 г. за негова дата е взет “Очов ден” (“Денят на Отеца”) – есенният празник на рилския светец, 19 октомври, по нов стил – 1 ноември. В народната памет Рилския чудотворец е образец за себеотдаване, безсребърничество, за любов към ближния и Отечеството.
В своя “Завет” св. Иван ни е оставил послания, които са красноречиви за неговата болка и грижа за България:
“Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, превъзхождащи всички вас по разум и духовно разсъждение..”
Към тогавашния държавен глава на българите цар Петър Свети Иван се обръща със силните думи:
“Не се уповавай на неправдата, не желай грабителство! Бъди кротък, тих и достъпен, имайки отворени очите си за всички...”
Нека поне веднъж се поучим от мъдростта на великия Рилски Отец! Нека му отдадем заслужено признание, като наречем със святото му име най-високия връх на неговата любима планина!
Рилският исполин, един от най-ярките символи на красотата на България, не заслужава да носи чуждо и неразбираемо име! За нас, българите, Рила и духовното извисяване към Господ Бог имат своето олицетворение – нашият български свети Иван!
TAKOVA ADMINISTRATIVNO BEZOBRAZIE I NIXILIZAM,NJAMA NIKADE PO SVETA!I ISPANIJA E BILA 700 GODINI POD 4UZDA OKUPATZIJA,NO SLED OSVOBOZDENIETO VSI4KI NAIMENOVANIJA SA SI VASTANOVE S AS
STARITE ISTIRI4ESKI IMENA!
2
Приятел на България
04.09.2017 05:28:31
2
1
Още бележки: според румънския "историк" от Молдова, Георге Постика, "прарумънската археологическа култура Дриду" е засвидетелствана в Бесарабия едва през 10-11. век. Това означавало че едва тогава последните траки (от рода на даките) са асимилирани, напълно невероятно.
Освен това, тази общорумънска култура никога не е засвидетелствана в Северна Буковина и Северна Бесарабия (Хотински край), ни през 10-11. векове, ни преди това. Там има култура Ревно. Очевидно е че културата Дриду не е румънска.
1. Античните имена на села и градове, реки и т.н. в Добруджа са влезли в румънски език чрез българския, например Дырстор (Дръстър = Силистра), Камена (Каменна, село в Тулчанско, Северна Добруджа), Хыршова (Хърсово). Ако румънците бяха изконното население, които живэли там от древността до наши дни румънските имена щяха да бъдат пряко наследени от латинския. Вместо Дръстър румънското име би трябвало да бъде Дурустор, от латински Дуросторум. Това е силен аргумент защото аромунското име на Солун е пряко наследен от народнолатинската форма на първоначанлното гръцко име, тоест Съруна идва от нардонолатински Салона, съкратена форма на гръцкото име Тесалоники. Ароумните и румънците има общи корени, румънските "историци" и "езиковеди" дори казват че те са румънци и говорят румънски диалект. Казват още че аромунските/румънските пастири са предали латинската форма от уста на уста, от баща на син, така се обяснявало защо аромуните запазват и до днес днешен това латинско име, променено според правилата на аромунския диалект на румънския език. Значи пастирите можели да пазят по-добре имената на местности отколкото "местното постоянно румънско изконно население" на Добруджа.
2. За "прарумънската археологическа култура Дриду". Това "общорумънска култура" се появява в Бесарабия едва през 10-11 век., за разлика от другите краища на Румъния, например Северна Добруджа. Необяснимо е защо ако тя е общорумънска. Твърде невероятно е и това че част от даките (клон на траките) са оцелели чак до 10 век а само тогава се завършва романизацията им, за да стане "прарумънската култура" (прарумънци значи напълно романизирани даки).
Предишната на "прарумънската цивилизация Дриду" във Влашко и Добруджа е културата Ипотещ-Чурел-Къндещ, която била "дако-римска" култура на романизирани и нероманизирани даки. Южно от Дунава така култура имало само в Добруджа, в останалата Мизия (Добруджа е част от Мизия) изконното местно население на траки (клон мизийци/мизи), романизирани и нероманизирани вече беше славянизирано. Следващата й и наследяваща я култура Дриду обаче се разширява и наистина е засвидетелствана почти в цяла Мизия, така че "прарумънските носители на култура Дриду" са успели да романизират тамошните славяни и прабългари (според румънските "историци", чак когато Първото Българско Царство на славяни и прабългари е в разцвет. След това обаче идва нова вълна на славизация която обхваща почти цяла Мизия, само в Добруджа румънците продължили да живеят неславянизирани чак до нсши дни!!!
Други аргументи против румънката теза на култура Дриду у Димитър Овчаров:
http://kroraina.com/bulgar/bg_ro_IX/
1
Приятел на България
04.09.2017 04:46:38
0
0
Наистина прекалено много турски или аработурски топоними има в България. В Северна Добруджа почти няма турски имена на села. Румънизирани или сменяти с румънски са и много от унгарските.
