В Тутракан се намира и автентична рибарска махала, запазила за поколенията духа на миналия век
Автор: Яна Славянска
Малко известен факт е, че музеят на риболова и лодкостроенето, който се намира в Тутракан, е единственият музей в България, осветен лично от български патриарх. Това сторва на Никулден през 2013 г. патриарх Неофит.
Всъщност етнографската експозиция „Дунавски риболов и лодкостроене”, открита през 1974 г., е и единствената подобна в страните по поречието на голямата европейска река. Целта й е да съхрани богатата материална и духовна култура, обществено устройство и бит на българите от крайдунавските рибарски селища.
Експонатите изпълват 7 зали в сграда паметник на културата от началото на ХХ в. В хронологическа последователност са представени оригинални риболовни уреди от древността и използвани в съвремието уреди и съоръжения. Показани са оригинални въдици от кост и мед, харпуни, глинени тежести за рибарски мрежи, железни сапкъни, кърмаци, различни видове мрежи, изработвани от растителни влакна от тутраканските рибари – орие, дифан, ян, ласперник, чигарница, сетка, скомбрелница, уклейник, сертме и.др. - уточнява сайтът на музея.
Експозицията допълват фотоси и графики, които представят начина на риболов в селищата по Долния Дунав, както и два интериора, даващи представа за вътрешната уредба на жилищата на рибарите и духовната им култура.
Място е отделено и на лодкостроенето, което се развива в този край още от римския период. В античния кастел Трансмариска е съществувал прототип на съвременните кораборемонтни предприятия - тогава само работилница за ремонт на плавателни съдове.
През своето хилядолетно съществуване Тутракан е свързан неизменно с риболова, с плетенето на рибарски мрежи и с лодкарските си работилници. С този древен занаят и поминък са се занимавали цели родове и фамилии. Градът дълго време е бил център на дунавския риболов.
В началото на ХХ век Тутракан има повече от 5000 рибари, а на рибарския пристан е могло да се видят над 1000 лодки!
Освен уникалния музей, в дунавския град се намира и единственото в България естествено обособило се по поречието на Дунав рибарско селище. Архитектурен комплекс “Рибарската махала”, сгушен в североизточната част на Тутракан, е съхранен за поколенията в своя автентичен вид с рибарските мрежи, с лодкарските работилници и рибарските къщи.
Махалата е паметник на културата от национално значение с висока степен на автентичност. До началото на ХХ век в нея живеят 1437 рибарски семейства, като броят на професионалните рибари нараства на 2296 души при население 7926 жители на града, изтъкват от музея. Независимо от настъпилите превратности в съдбата на Южна Добруджа до 40-те години на миналия век общият брой на риболовците достига до около 5000 души, а на “рибния пристан” има 1300 двуостри рибарски лодки.
