Преди Девети септември към националното богатство на автентичните български занаяти и архитектура се гледа с престъпно нехайство, изтъква основателят на музея на открито край Габрово Лазар Донков
Автор: Десант
Преди 53 години, на 7 септември 1964 г. се провежда тържеството, с което е открито едно от най-известните средища на културата в България - музеят на открито край Габрово „Етър", който бързо става едно от емблематичните места в България.
За неговото основаване разказва в книгата си „Кратки бележки по създаването на Етнографски парк-музей "Етър" създателят и първият директор на уникалния ансамбъл - Лазар Донков.
„Идеята ми за изграждане на жив музей на открито се роди около 1948-1949 г... При обиколките ми в старите габровски чаршии и селата Боженци, Скорци, Стомонеци, Топлеш, Делиджеци, Тодорчета, Недевци, Лютаци, Жълтеш, Негенци, Лесичарка, Батошево, Стоките и десетки други, аз се натъквах на истински архитектурни шедьоври, плод на здравото чувство за архитектура и майсторско изпълнение от самобитни майстори строители. А запазената още уредба на някои от тези къщи говореше неопровержимо за изключителното чувство за изящество и красота, с които е била надарена габровката...
Останалите тук-там, броени на пръсти, в града и околностите, прегърбени от годините занаятчии, ме връщаха към светлите спомени от ранното детство, когато с часове с жадно любопитство гледах как грънчарите с голямо умение извайваха изящните глинени съдове, към бакърджиите, куюмджиите,
папукчиите, към ковачите, които огъваха нажеженото желязо като восък, към ножарите, тези изкусни майстори, които носеха славата на габровските ножове извън пределите на страната, към стругарите по “Станисов дол”, край с. Топлеш, чието свистене на струговете и сега чувам в ушите си, към кринчарите, лопатарите, гайтанджиите, бояджиите, кънджиите, към аромата на печените орехови ядки от шарланджийницата на Йонко Колчев, към исполините табаци, накацали като чайки на кавалетата по реката в “Табашката махала”, към всички останали занаятчии, чиито златни ръце създаваха неподражаеми бисери в занаятчийското ни производство.
Голямата част от тези занаятчии, които сложиха началото на стопанската история на България през Възраждането, бяха умрели, а останалите бяха пред агония. Съвременният живот бързо промени и облика в уредбата на жилището, а уникалните архитектурни паметници се събаряха безжалостно за дърва или изоставени и неподдържани от собствениците си, се рушаха под напора на годините.
Отминаваше една епоха, а заедно с нея времето като поток отвличаше всички веществени белези за нейното съществувание.
Преди 9-ти септември с престъпно нехайство се гледаше как загива това национално богатство, а в първите години след 9-ти септември дадените указания за спасяването му не бяха радикално изпълнени" - обобщава в мемоарите си Лазар Донков.
Той обаче не се отчайва, а запретва ръкави да съхрани старите занаяти и архитектура в един автентичен етнографски комплекс.
Така се стига до началото на август 1964 г., когато му съобщават, че във връзка с честването на 9-ти септември ще трябва да бъдат завършени всички планувани за годината обекти, тъй като завършената част от музея ще бъде официално открита със скромно тържество. Това става на 7 септември същата година.
В тази връзка Донков изтъква: „Трябва да подчертая, че през цялата 1964 г. ръководството на строителната организация и специално началника Димов, положиха максимум усилия за предсрочно завършване на плануваното строителство. А коравите, златни ръце на строителите заслужават да бъдат целунати. Те с педантична точност и майсторство изпълниха всичко, което им възложих. Техният принос за изграждането на музея е неоценим".
Донков свидетелства, че след като е открит, към музея се прояви учудващо голям интерес не само от местни хора, а и от други краища на страната. "До края на годината той беше посетен от близо 12 000 души."
Днес в "Етъра", след като през годините са реставрация на обекти, заварени на терена; пренасени са оригинални съоръжения и са пресъздадени сгради по предварително направени заснемания (копия на оригинали), вече може да се разгледат 50 обекта - технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. А броят на посетителите през последните години достига до 200 000 души!
