Зад сухите цифри на военните комюникета от фронтовете на няколко поредни войни се крият масовият героизъм и себеотрицание, нечовешките усилия на воините от армията, окончателно разформирована през 2006 г.
Автор: доц. д-р Петър Ненков
С Указ № 5 от 17 септември 1912 г. на цар Фердинанд, на базата на трета военно инспекционна област с щаб в Русе, се формира Трета българска армия в състав от 4-а Преславска, 5-а Дунавска и 6-а Бдинска пехотни дивизии.
За пръв командващ на армията е назначен началникът на Трета военно-инспекционна област, генерал-лейтенант Радко Димитриев, а за началник на щаба на армията, полковник Константин Жостов.
През октомври 1912 г. европейските телеграфни агенции разнасят вестта за избухналата Балканска война между Османската империя и Балканския съюз.
В хода на бойните действия Трета армия покрива своите бойни знамена с неувяхваща слава.
Преминавайки на 8 октомври държавната граница, с решителен марш, Трета и Първа български армии в жестоки срещни сражения при Ескиполос, Гечкенли, Петра, Селиолу и Кайпа успяват да разбият и обърнат в бягство първоешалонните части и съединения на Източната турска армия.
На 11 октомври, след като изминават 120 км в дъжд и в кал, третоармейци превземат Лозенградската крепост. Шокът за противника е пълен защото според Фон дер Голдц паша – германски генерал на турска военна служба, Лозенград е непревземаем. Ако все пак някога се превземе, това ще стане след шестмесечна обсада и то от прусаци, смята той.
Воините от Трета армия превземат крепостта само за два дни бойни действия. Зад сухите цифри на военните комюникета от фронтовете на Балканската война се крият масовият героизъм и себеотрицание, нечовешките усилия на воините от армията.
Възхитен от подвига на българския войник, английски журналист от вестник „Дейли телеграф” пише: „Превземането на Лозенград е един от най-големите триумфи, които въобще военната история познава.“ Следват бляскави победи след тридневни сражения при Карагачдере, Люлебургаз и Бунархисар.
Вследствие на необосновано забавяне на темпа на настъпление о генерал Радко Димитриев, разбитата турска армия съумява да се окопити от шока на пораженията и подвеждайки резерви от Анадола, да се укрепи на силната Чаталджанска позиция, прикриваща подстъпите към Цариград. Тя е разположена между езерата Деркос и Буюкчекмедже с дължина 6-8 км.
Въпреки избухналата холерна епидемия, под командването на генерал Радко Димитриев фронтовото обединение от 1-ва и 3-та български армии атакува на 4 и 5 ноември 1912 г. Чаталджанската укрепена линия. Независимо от частичния успех на 29-и пехотен Ямболски полк, който превзема Илери табия, армията не успява да извърши пробив в турската укрепена линия.
Решението на генерал Димитирев да прекрати атаките на 5 ноември 1912 г., продиктувано от неочаквано силния отпор на турците и тежките загуби на атакуващите части, се оценява,като прибързано предвид неизползваните значителни резерви.
През зимата на 1913 г. третоармейци отблъскват яростните атаки на турската армия при Чаталджа, която е в състав от 6 пехотни корпуса, една конна бригада с обща численост 110 хиляди души и 350 оръдия. Стремежът на турските войски е да деблокират обсадената армия на Шукри паша в Одрин и да се съединят с нея.
След падането на Одринската крепост на 13 март 1913 година, Балканската война завършва победоносно за България. В нея воините на Трета армия появяват високо бойно майсторство, мъжество и героизъм.
След редица въоръжени провокации от гръцките и сръбски войски над български войскови части и издевателства над местното българско население в Македония, както и нежеланието на съюзниците на България да изпълнят подписаните в навечерието на войната договори за подялбата на Македония, Главното командване на Българската армия решава да прехвърли войските от Западна Тракия и ги разположи кордонно по протежение на българо-сръбската граница от устието на река Тимок в Дунава до Македони
На 16 юни 1913 г. помощник главнокомандващия на Българската армия, генерал-лейтенант Михаил Савов, под диктовката на цар Фердинанд, зад гърба на правителството на д-р Стоян Данев, дава заповед за настъпление срещу сръбската и гръцка армии и така започва Междусъюзническата война.
В нея Трета армия под командването на генерал-лейтенант Рачо Петров, който заменя генерал Радко Димитриев, назначен за помощник главнокомандващ на БА, в състав: 1-ва и 13-та пехотни дивизии, 3-а пехотна бригада от 5-а пехотна дивизия и Конната дивизия успешно отбранява подстъпите към София и настъпва разделена на две групировки в направление на Пирот и Враня.
Въпреки безславния изход на войната, довел до Букурещкия мирен договор от 19 август 1913 г. и Първата национална катастрофа на България, воините от Трета армия доказват още веднъж високото си бойно майсторство, мъжество и героизъм в боевете.
След включването на България в Първата световна война
през есента на 1915 г, третоармейци извършват мобилизация на 12 септември в района на Варна и включват в състава си 4-а, 5-а и 12 пехотни дивизии, 3-а конна бригада и 7-и конен полк. Те воюват на Добруджанския фронт срещу превъзхождащ ги противник.
Трета армия, усилена с една германска бригада, 25-а турска дивизия, първа и шеста пехотни български дивизии, е придадена към германската армейска групировка “Макензен”, командвана от германският фелдмаршал Макензен.
Най-славната страница, която армията записва през маневрения период на войната, е превземането на силната Тутраканска крепост. На 5 септември 1916 г., след като Румъния се включва на страната на Антантата, третоармейци, под командването на генерал Стефан Тошев и началник-щаб полковник Стефан Попов, атакуват Тутраканската крепост на Дунав. Тя е строена в продължение на три години от белгийски инженери, защитена е от 15 форта, в които са разположени оръдия от голям калибър със стоманени куполи.
Фелдмаршал Макензен, който смята да атакува крепостта с продължителна подготовка и обсада, вдига телефона и пита ядосан генерал Тошев:„Какво правите? Може ли да атакувате тази първокласна крепост с голи гърди без подкрепата на силна артилерия? Знаете ли че тя има два фронтови пояса? Знаете ли че тя има бетонни укрепления? Знаете ли че в нея има 50000 войници и 60 артилерийски батареи? Известно ли ви е, че това е Вердюн на Близкия Изток? Забранявам по-нататъшно настъпление! Ще обсаждаме с германски военни части, ще ви пратя тежка артилерия и след 3-4 месеца крепостта ще падне...”
Генерал Тошев спокойно отговаря на този словесен водопад: „Късно е, господин фелдмаршал. Частите се насочиха към своите обекти и вече са в контакт с противника.“
Въпреки яростната съпротива на румънския гарнизоа и убийствения огън на 151 оръдия, на втория ден от настъплението на Трета армия, над крепостта се развява победоносно българският национален трикольор. Останките на гарнизона, начело с генерал Тудореску, се спасяват с паническо бягство през Дунав. В плен попадат 28000 румънски бойци и офицери.
Щабът на 3-та армия в Балканската война 1912-1913 г.
След щателна подготовка, при която се създава плътност на огъня от 27 - 30 оръдия на километър фронт, от непосредствено съприкосновение с противника, Трета армия провежда Кубадинската настъпателна операция в два етапа.
Първо тя пробива укрепената линия Черна вода-Кюстенджа-Хърсово, отблъсква десанта на румънските войски при село Ряхово, застрашаващ фланга на армията и форсира река Дунав при Сомовит и Свищов и след упорити боеве овладява румънската столица Букурещ.
След започването на позиционния период във войната, решителните бойни действия в настъпление са замени с упорита, гъвкава и дълготрайна отбрана. Отбранителните бойни действия се водят до подписването на Брест-Литовския мирен договор от 1918г., с който Русия излиза от войната.
Отбраната на армията се отличава със стройна инженерна организация, дълбока ешалонираност на полосата, наситена с фортификационни съоръжение от землено насипен и стоманобетонен тип.
След Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г.
Трета армия е разформирована и над България ляга сянката на Втората национална катастрофа.
Като заместител на Трета армия се формира първокласен гарнизон във Варна, тъй като България няма право да притежава според договора армейски обединения.
През 1928 г., след оттеглянето на Междусъюзническата контролна комисия от България, гарнизонът неофициално започва да играе роля на мирновременен армейски щаб. След подписването на Солунското споразумение през 1938 г. са вдигнати ограниченията за Българската армия, наложени на Ньойския договор. Започва период на усилено превъоръжаване и организационни-щатни промени в българската войска
През 1940 г. Трета армия отново възкръсва за нов живот.
Формира се във Варна под командването на генерал-лейтенант Георги Попов. В състава си включва 4-та Преславска, 5-а Дунавска, 1-ва Бърза, 12-а пехотна дивизии и Военноморския флот.
Съгласно Крайовската спогодба между България и Румъния, Трета армия преминава на 21 септември 1940 г. северната ни граница и присъединява Южна Добруджа към територията на Майка България.
През февруари 1941 г. Трета армия е дислоцирана в Югоизточна България с щаб в Елхово има за задача да прикрива държавната граница с Турция ,след обтягане на отношенията с нея. Впоследствие Трета армия в състав 3-а, 9-а пехотни дивизии, 2-а Бърза дивизия, 3-и армейски артилерийски полк и 3-и армейски орляк преминава под командването на командира на Първа армия и влиза в състава на Прикриващия фронт
На 4 май 1944 г. с поверително писмо на Министерството на войната до командването на Трета военно инспекционна област във Варна се формира военновременен щаб на Трета армия, с командир генерал-майор Никола Христов.
След 9 септември 1944 г. България се включва във войната срещу Германия. В тази война Трета армия не взема участие. На мястото на нейния командир генерал-лейтенант Никола Христов е назначен нов командир – генерал-майор Асен Кръстев. Помощник командир на армията е полковник Йонко Панов.
Завинаги със златни букви в Пантеона на безсмъртието ще останат записани героичните подвизи на 11-ти Сливенски полк в жестоките сражения през пролетта на 1945 г. в унгарската пуста, край реките Драва и Мур.
След Втората световна война, щабът на Трета армия се дислоцира от Варна в Шумен. От състава на армията отпада военноморския флот,който се превръща в самостоятелен вид въоръжени сили.
На 1 август 1951 г. щабът на Трета армия се премества в Сливен, където остава през годините на социализма и „студената война”, в които БНА се включва в организацията на Варшавския договор и достига връх в своето организационно развитие и превъоръжаване с модерна бойна техника и въоръжение.
В края на 50-те години на 20 век са премахнати конните части и животинския транспорт в армията. Пехотните дивизии са преобразувани в стрелкови. Към Трета армия се предават нови родове войски-ракетни, автомобилни, парашутни, радиотехнически и др. По-късно е предадена поддържаща и обслужваща авиация.
След демократичните промени, настъпили у нас на 10 ноември 1989 г., в съответствие с реформата в Българската армия и преминаването й на корпусна-бригадна организация, от 1 януари 1996 г. Трета армия се преобразува в Трети армейски корпус.
В съответствие с Плана за организационно развитие на Въоръжените сили на Република България, на 1 юни 2003 г. корпусът бе редуциран драстично и преобразуван на командване „Изток”.
Командването бе разпуснато на 31 май 2006 г., а на 31 декември 2006 г. Трета българска армия окончателно бе разформирована след една славна над 90 годишна история.
