Посетителите ще имат възможност да видят реликвата по случай националния ни празник
Автор: Десант
За първи път, в деня на националния ни празник Трети март, посетителите на Националния военноисторически музей (НВИМ) ще имат възможност да видят златния венец, който цар Борис III поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Св. Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му.
В обновените експозиционни пространства, посветени на Освобождението, те ще си припомнят историята, в която на фона на решенията на великите сили за развръзката на Източния въпрос, на причините за войната и развитието на бойните действия, те ще се почувстват горди, разбирайки ключовата роля на българите в извоюване на собствената им свобода.
Потопени в атмосферата на епохата, гостите на НВИМ ще се докоснат до съдбата на онези над 60 000 души, които се включват в Руско-турската война като част от Опълчението, доброволческите чети, народните милиции и различните форми на логистично осигуряване – снабдяването с хранителни продукти и провизии, ангажирането с преводаческа, разузнавателна, куриерска дейност и оказването на медицинска помощ.
Сред знаковите експонати изпъкват копия на Самарското знаме, връчено на 3-та дружина на Българското опълчение, знамето на Горнооряховските въстаници, носено от 4-та дружина на Българското опълчение, знамето на четата на Желю войвода, действала в Еленския Балкан, чиито оригинали се съхраняват във фондовете на Музея.
Любопитство представляват и автентичната униформа и въоръжение на опълченец, лични оръжия и вещи на водачите на чети Панайот Хитов, капитан Петко войвода, Ильо Марков и Симо Соколов. Сред експонатите, съхранили спомена за българското участие във войната, са и оръжие и отличия на старшия лекар на Българското опълчение д-р Константин Бонев, медицински инструменти на д-р Димитър Моллов, сабя на преводача в Предния отряд хаджи Стою Михов, както и сребърна опълченска чашка, подарена на Димитър Ценов от 1-ва дружина на Българското опълчение по повод 25-ата годишнина от Руско-турската война и вещи и на много други участници във войната.
За своите най-малки посетители екипът на Музея е подготвил занимателна игра, която ще ги провокира да разберат значимостта на собствените ни усилия в извоюване на нашите права и свободи.
На Националния празник 3 март (понеделник) Националният военноисторически музей ще работи с обичайното си работно време от 10.00 до 17.00 часа и входни такси.
Латински "sclavus" = роб, крепостник
румънски "scheau" = славянин, предимно българин
да се сравни с английските думи Slav = славянин, Slave = роб
Проф. Павлов: 1396 г. не може да се смята за края на българската държава
https://www.youtube.com/watch?v=tVh6L6JPM8I
мин. 59:29
Проф. Павлов греши:
"Schei" (Произношение: "шкей") не е унгарско наименование за българите и няма общо със "секлерите".
Това е румънско име с латински произход, "scheau" е единственото число (Произношение: "шкяу"), "schei" множествено.
Членуваните облици: scheaul (произношение: шкяул), scheii (произношение: шкеи).
тоест: scheau, schei; scheaul, scheii; (произношение: шкяу, шкей; шкяул, шкеи)
Произхожда от латинската дума "sclavus" (Произношение: "склавус") = "роб", обаче и "славянин", особено "българин".
Има подобна дума на албански: shqa (Произношение: "шкя"), множествено shqe (Произношение: "шке")
Членуваните облици: shqau, shqete.
тоест: shqa, shqe; shqau, shqete
вижте сайта Wiktionary за тези 2 думи или:
книга Albanian Etymological Dictionary на Vladimir E. Orel (1998) за “shqa”, страница 432
https://en.wiktionary.org/wiki/shqa
Etymology
From Late Latin sclavus or Sclavus, from Byzantine Greek σκλάβος (sklábos, “Slav”) or Σκλάβος (Sklábos).[1] Compare Romanian șcheau (“Bulgarian, (South) Slav”), șchiau, Aromanian shcljau. Doublet of skllav (“slave”), a later borrowing.
Noun
shqa m (plural shqe, definite shqau, definite plural shqetë)
a Bulgarian (or generally any person of South Slavic ethnicity)
References
Orel, Vladimir E. (1998) “shqa”, in Albanian Etymological Dictionary, Leiden, Boston, Köln: Brill, ISBN, page 432
