Момичето бе оперирано в Бургас. Сложната интервенция се извършва за трети път в България
Автор: Десант
Успешна операция от редкия Синдром на лешникотрошачката бе извършена в университетска болница „Дева Мария“ в Бургас. Интервенцията се прави за трети път в България и за първи път в извънстолично болнично заведение.
Сложната интервенция по освобождаване на лявата бъбречна вена, притисната между аортата и мезентериалната артерия до степен да не позволява правилното отичане на кръвта от бъбрека, е продължила 4 часа.
Под ръководството на известния съдов хирург проф. Тодор Захариев, участие в операцията са взели целият състав на Клиниката по съдова хирургия към университетска болница „Дева Мария“- началникът на клиниката доц. Борислав Денчев, д-р Галин Желев, д-р Тодор Драганов, д-р Георги Николов и д-р Елена Домусчиева, както и анестезиолозите д-р Николай Игнатов, който е началник на ОАИЛ към болницата и д-р Петър Митков.
Лекарите са успели да пришият наново притиснатата вена и да възстановят кръвоносния съд без да се налага поставяне на изкуствени материали. Контролният скенер, който е направен след прецизната хирургическа интервенция, показва, че проблемът е отстранен успешно.
18-годишната Женета Вангелова от Варна пристига в университетска болница „Дева Мария“ в Бургас в търсене на лек за заболяване, което я следва цял живот. Допреди месец никой от десетките лекари, които е посетила, не успява да разбере какво точно ѝ има. Майка ѝ - Гинка Вангелова, лаборант във варненска болница, показва дебелите папки с епикризи, които бележат всеки нов престой в болница, всяко ново изследване и всяка нова надежда, че най-накрая проблемът е намерен.
До следващата хоспитализация. В последните месеци е имало случаи, в които осемнайсеттгодишната красавица е хоспитализирана по два пъти месечно.
Всичко започва, когато на двегодишна възраст Гинка Вангелова забелязва аномалия в лявата част на гръдния кош на малката Женета. Преглед при специалист я убеждава, че всичко е наред. Детето лежи за първи път в болница на три годинки. Периодично започват оплаквания за болки в ляво. На 11 години получава възпаление на левия крак, в което днес майката вижда симптом на редкия синдром.
За съжаление, консултациите с ортопед и съдов хирург не водят до никъде - според тях това е скъсан мускул. Изследването за тромби в кръвта е петкратно увеличено, но лекарите са категорични, че няма запушена вена.
Заради други изследвания, обаче, майката започва да се съмнява за диабет и получава потвърждение след глюкозотолерантен тест. Женета започва да прави периодично кризи, които са еднотипни - през нощта започва болка, която детето локализира около бъбрека, след около два часа болката слиза надолу в ляво.
Идва ред на посещенията при нефролози, които смятат, че това са стандартни бъбречни кризи. На ехографиите не се вижда никакво изменение, а обясненията на медиците са, че вероятно проблемите са следствие от диабета.
И все пак детски нефролог явно забелязва нещо, защото през 2015 г. Женета е изпратена на доплерово изследване на бъбреците. Становището е, че има проблем с бъбречен съд. Към този момент никой не успява да разпознае Синдрома на лешникотрошачката и да предприеме адекватни мерки.
Колкото по-голяма става Женета, толкова по-чести са кризите ѝ. Започват проблеми с яйчниците и на момичето е определено хормонално лечение. Днес майката разглежда всички здравословни проблеми на дъщеря си през годините като симптоми на недостатъчното кръвоснабдяване в лявата половина на тялото заради Синдрома на лешникотрошачката, а не като отделни болести.
Развръзката идва преди няколко седмици, когато Женета усеща, че ще получи криза. „Бях нощна смяна в болницата и накарах Жени да дойде при мен, за да не стои сама - спомня си майката. - След като кризата започна, слизахме три пъти до спешния кабинет. Даваха ѝ болкоуспокояващи, биха ѝ инжекции, сложиха ѝ системи.
Жени обаче не се повлия, започна да посинява около устата, загуби чувствителност в крайниците и припадна. Чак тогава ѝ назначиха скенер. Ако не беше припаднала, вероятно пак щяхме да изчакаме кризата да мине и да се приберем вкъщи.
След скенера чухме диагноза, която срещнахме за първи път - Синдром на лешникотрошачката. През целия живот на детето ми кръвоснабдяването не е било нормално и органите са страдали. Едва сега си обяснявам всички проблеми, които Женета имаше“ - споделя Ганка Вангелова.
Семейството започва проучване в интернет и вижда, че само преди няколко месеца в България е извършена първата операция от този род от проф. Тодор Захариев, началник на клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ „Света Екатерина“. Добрата новина за тях е, че няма да се наложи да пътуват до София, а само до Бургас - професорът е методически ръководител на клиниката по съдова хирургия в университетска болница „Дева Мария“.
След срещата в Бургас, Женета е категорична, че ще се оперира. „Като родители бяхме много уплашени, но професорът спечели доверието на Жени и тя на петата минута беше готова с решението си. Болката, която преживяваше при всяка криза, беше ужасна и тя знаеше, че това не може да продължава“ спомня си Гинка Вангелова.
Семейството на Жени съветва всички, които имат хронични проблеми с неизяснен произход, да търсят причината и да не разчитат на решения на парче. „Когато се повтори едно и също нещо 2-3 пъти, трябва да се взимат мерки. Трябва да се търси причината, а не да се решава проблемът за момента. Трябва да има алгоритъм, който следи прегледите на болните. Не може един човек да посети 15 пъти спешен кабинет за едно и също нещо и да не се обърне внимание на това“ - категорична е Гинка Вангелова.
