От Българския лекарски съюз предложиха нова мярка за борба с нападенията – „Черен списък” за пациенти, употребили насилие над медицински лица
Автор: Силвия Горанова
„За пет години има над 400 случая на насилие над медицински лица, които са завършили само с три ефективни присъди, а в 15 случая само с условна или друга присъда.“
Това каза омбудсманът Мая Манолова на кръгла маса „Мерки за превенция на агресията срещу медицински лица“, с която се постави началото на националната кампания „Да спасяваш е призвание, не заслужава наказание!“.
Инициативата се провежда под патронажа на националния обществен защитник и е организирана от Българския лекарски съюз (БЛС) за превенция на насилието над медицински лица у нас.
Манолова подчерта, че е приела без колебание да стане патрон на кампанията, защото като омбудсман, юрист и гражданин не приема насилието, винаги се е отнасяла с внимание към проблемите на здравеопазването и изпитва огромно уважение към лекарското съсловие и БЛС.
„За мен това не е нов проблем. През 2013 г. в качеството си на зам.-председател на 42-рия парламент бях автор и внесох заедно с други колеги предложения за промени в Наказателния кодекс, с които да бъдат криминализирани посегателствата върху лекари и върху медицински лица по време на тяхната работа. Тези посегателства да бъдат приравнени като посегателствата срещу полицаи, срещу съдии, прокурори, срещу магистрати. Тогава отчетохме приемането на този законопроект, между другото с пълно единодушие, като огромен успах, защото по този начин смятахме, че даваме знак към обществото, че лекарите, медицинските лица имат зад гърба си институциите, че всички тези, които 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата се посвещават на здравето и проблемите на хората ще имат необходимата закрила, а всички които посягат върху тях ще получат справедливо наказание“, каза Манолова и допълни, че законодателството не работи, правоприлагането не е ефективно и трябва да се търсят други решения.
Общественият посредник подчерта, че насилието над медици е проява преди всичко на засилващата се агресия в българското общество, която се дължи на липсата на справедливост и съпътстващото чувство за безнаказаност.
„Хората са свидетели на огромни неправди, които остават на практика без последствия и без наказание. Те са свидетели на престъпления, за които няма възмездие и оттам у тях остава усещането, че при лошо работеща правоохранителна система е по-лесно да търсят саморазправа и сами да се справят с неправдите, с несправедливостите, които виждат“, аргументира се Манолова.
Тя посочи, че хроничното недофинансиране в сферата на здравеопазването е другата причина за нарастващата агресия над медици у нас.
„Според данни на пациентски организации хората вече доплащат над 50 %, или близо 50% от лечението от джоба си. Това, според мен, е причина и за напрежението между пациенти и между лекари. Мога да си представя как се чувства един лекар, който трябва да обясни на пациента, че за да му бъде осигурено най-доброто лечение, най-добрите импланти, консумативи, или нещо друго, което е важно, е необходимо да си доплати. В същото време, това е на фона на мизерното заплащане, особено за някои специалисти, особено за средния медицински персонал, срещу което има 24-часови ангажименти, труд на няколко смени, поради недостигащи кадри", обобщи омбудсманът.
Като друга причина за агресията срещу медиците Манолова посочи и конфронтацията, която политиците насаждат в обществото.
„В близкото минало много честно сме били свидетели на това, как едни политици оправдават собствената си отговорност за лошото състояние на здравната ни система – с лекарите, с лекарските организации, с лечебните завадения. Подклаждането на недоверие и на противопоставяне и противоборство в системата на здравеопазването дава краткотраен положителен резултат за въпросните политици, но в дългосрочен план наистина е катастрофален за доверието в системата, за доверието между пациенти и лекари“, каза още омбудсманът.
Манолова призова цялото общество и политиците за повече толерантност, добронамереност и доверие в системата на здравеопазването между лекари и пациенти.
„Всеки има проблеми, всеки има неблагополучия, всеки може да сгреши, нека при най-малкият повод да не се хващаме за пистолетите, ако следваме този път, в крайна сметка няма да се налага да криминализираме всичко и всеки“, завърши Манолова.
На форума бяха изнесени данни, от които става ясно, че само за първите 6 месеца на т.г. случаите на посегателство над медицински лица у нас са 26, като за сравнение за цялата 2016 г. те са били 28, а за 2015 г. - 47.
Над 100 пък са регистрираните нападения само над екипи на спешната помощ за последните две години и половина. По информация на лечебните заведения в страната от 2013 г. досега случаите на насилие над медици са 70-80 средно годишно, а ефективните присъди за същия период са едва 3, като условните, пробацията и глобата са общо 15.
Сред 1400 анкетирани медицински лица, всеки втори е заявил, че е бил обект на агресия. На този фон - 91.2% от медицинските специалисти у нас не подават жалби в полицията и 96.3% не сигнализират прокуратурата. Проучване на БЛС отчита, че едва 5% от пациентите одобряват здравната система, а необходимостта от доплащане за здравни услуги е сред основните причини за недоволство на пациентите.
Междувременно днес от лекарския съюз предложиха нова мярка за борба с нападенията – „Черен списък” за пациенти, проявили агресия към медик.„В момента на посещение на лечебно заведение – било в болнична или извънболнична помощ – светва една лампичка до името на пациента – просто внимавайте този пациент е изявил или е осъществил агресивен акт", обясни председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев.
