От него води началото си организираното туристическото движение в България, тук е поставена и първата туристическата маркировка в страната и още много първи неща - вижте кой е той
Автор: Десант
На 27 октомври 83 години навършва първият парк в България и на Балканския полуостров - ПП "Витоша".
На тази дата през 1934 г., с активното участие на българската природозащитна общественост, част от планината Витоша с площ 6410 хектара е била обявена за парк. Границите му са променяни неколкократно и днес обхващат цялата планина с площ 27 079 ха. Залесените територии са около 60%.
От хилядолетия поминъкът на населението в подножието на Витоша винаги е бил свързан с планината. Старите документи показват, че до преди няколко века Витоша е била покрита с останки от непроходимата Magna silva bulgarorum (Великата гора на българите). Днес части от тази древна гора са запазени по горните течения на реките Бистришка, Янчовска и Владайска.
От парковата дирекция цитират данните от изследванията, съгласно които тук са разпространени 1859 вида висши растения и са установени около 500 вида сладководни водорасли, 805 вида гъби, над 369 вида лишеи, 341 вида мъхове.
От всичките съществуващи в парка 61 основни типа природни местообитания най-голям природозащитен интерес представляват естествените смърчови гори, буковите гори и крайречните съобщества. Други специфични типове природни местообитания са каменните реки, сипеите и торфищата.
От редките растения, включени в Червената книга на България, по откритите високи части на планината могат да се видят кълбестите жълти цветове на витошкото лале, чийто цъфтеж започва в началото на месец юни. Друго рядко растение с красиви жълти цветове е златистата кандилка. Едно от най-красивите и редки витошки цветя е планинският крем, чиято численост, става все по-малобройна, поради интереса, който предизвиква сред посетителите на парка. Във високите и открити части на планината се срещат две насекомоядни растения: росянка и петлюга.
Богато е разнообразието и на животинския свят. По брой на ендемитни (които се срещат само в определен географски район), редки и реликтни (от стари геологични епохи) видове Витоша е на второ място в България. Тук се срещат 139 ендемитни вида (български и балкански), 300 редки и 85 реликтни вида безгръбначни. В парка са установени 25 вида земноводни и влечуги, 230 вида птици, като 120 от тях гнездят на територията на парка.
Прилепите са 18 вида и най-много можем да видим в пещерите на Боснешкия карстов район. Независимо от непосредствената близост с милионната столица, паркът се обитава от почти всички видове едри бозайници у нас. Заради продължителната защита на уникалната витошка природа, днес София е единствената европейска столица, по границите на която се срещат мечката, вълкът и дивата коза.
При създаването на парка са били обявени едни от първите резервати в България – „Бистришко бранище“ и „Торфено бранище”.
Природният парк „Витоша“ е част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 и е защитена зона по двете европейски природозащитни директиви – за птиците и за местообитанията.
На територията на парка, в Боснешкия карстов район, се намира природната забележителност пещера „Духлата”. Тя е най-дългата и една от най-красивите пещери в България. Разположена е на 7 етажа и в нея текат 6 подземни реки, а общата ù дължина надхвърля 18 км.
От Витоша води началото си организираното туристическото движение в България. Едно забележително събитие поставя началото на организирания туризъм в страната ни. Това е изкачването на Черни връх на 300 туристи, предвождани от Алеко Константинов, на 27 август 1895 г.
Първото българско туристическо дружество “Алеко Константинов” е създадено на 20 юли 1899 г. Тогава фразата на Алеко Константинов “Опознай родината за да я обикнеш” става и девиз на българските туристи.
През 1901 г. в района на Драгалевския манастир е поставена и първата туристическата маркировка в страната, указваща пътя към Черни връх.
Освен с пешеходния туризъм Витоша се свързва и с първите прояви на алпинизма и ски спорта. Практикуването на алпинизъм в парка води началото си от 1929 г., когато в района на върховете Комините и Резньовете се провеждат първите скални изкачвания на софиянци. Карането на ски у нас започва през 1915 г. в района под Черни връх, а през 1918 г. се създава и първата ски група при софийския клон “Витоша” на Юношеския туристически съюз. Днес посетителите на парка карат ски в двата центъра – “Алеко” и “Ветровала-Конярника”.
През парка преминава и част от Европейския туристически маршрут Е-4, който свързва Пиринеите с Алпите, Рила и Пелопонес. Той води туристите от Черни връх към Верила, Рила и Пирин.
Витоша е рождено място и на туристическото ориентиране у нас. През есента на 1954 г. на хижа “Алеко” се събират 28 инструктори и туристи, за да напишат правилника на тази спортно-туристическа дисциплина.
Днес общата дължина на пътеките и алеите, които водят посетителите на парка към туристическите центрове е над 300 км. Те свързват 14 населени места от нископланинския пояс с билните части на планината. Алейната мрежа се състои от радиални и обиколни алеи. В по-голямата си част алеите са маркирани с лентова маркировка в различен цвят в съответствие с определените маршрути. В откритите части на Витоша е поставена маркировка от метални стълбове за ориентация през зимните месеци на годината. Лавиноопасните места са обозначени с табели, указващи границата с опасните участъци.
От съществувалите в района на планината в миналото над 40 манастири, са се запазили само два: Драгалевският „Света Богородица Витошка” и Кладнишкият „Св. Никола”. Боянската църква „Св. Пантелеймон” (Х-ХI в.) е разположена на границата с парка. Като забележителност със световно значение, тя е обявена за обект на световното културно и природно наследство на UNESCO.
Витоша е най-посещаваната планина у нас. Тя е предпочитано място за провеждане на практически занимания, свързани с наука и спорт.
През последните десетина години в района на местността Дендрариума в Природен парк „Витоша“ бяха изградени множество информационни центрове, музеи и информационни алеи. На голям интерес сред посетителите на парка се радват Музеят на мечката, Музеят на совите, Музеят на водното конче,
Детският екостационар «Бели брези», Торфищната информационна алея, Алеята на карста и Алеята на билките е с мисли за природата на народния лечител Петър Димков.
Съществуват също и Ботаническа алея за незрящи и Спортно-информационна алея за хора с увреждания на опорно-двигателния апарат.
