За известно време уважаваният просветител, педагог, политик и държавник е кмет на София
Автор: Атанас Коев
На 31 октомври се навършват 119 години от смъртта на Йосиф Ковачев – виден български учен и педагог, достигнал с научната си дейност до действителен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
Родното място на бележития българин е македонският град Щип, откъдето той започва земния си път на 14 януари 1839 г. Първоначално момчето учи в местното училище, след което заминава за Белград и се записва в Духовната семинария, която завършва с отличие.
Оценили неговите способности и желанието му за учение, членовете на Одеското българско настоятелство му отпускат средства, с които продължава образованието си в Киевската духовна академия. Когато се дипломира, образованият и начетен младеж се завръща в България и се посвещава на учителската професия.
Първоначално той е даскал в Габрово, където за пръв път в нашето образование въвежда звучната метода и класно-урочната система на обучение.
През 1869 г. Йосиф Ковачев пристига в родния си град Щип и става учител в местното школо. Успоредно с това той основава педагогическо училище, което да подготвя даскали за българските училища в Македония.
Впоследствие учителства в Прилеп, където оставя трайна диря с дейността си, а през 1872 г. е назначен за училищен инспектор в Кюстендил. На следващата година просветния деец подготвя и издава труда си „Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народните школи“, ползван дълги години от нашите педагози в училищата ни за обучението на редица бъдещи наши учители, както и за управлението на учебните заведения. Изданието е първият български учебник по педагогика, изиграл важна роля в развитието на новобългарската просвета.
През 1874 г. Ковачев издава „Буквар по нагледната и гласна метода“, а на следващата година – „Български буквар по звучната метода на народните школи“. Последната книга излиза едновременно в Пловдив, Русе и Велес, като претърпява пет последователни издания до 1885 г. Видният македонски педагог е автор и на т. нар. „Ръководство за първоначално обучение в четенето и писането по звучната метода“.
След Освобождението на България от турско робство изявеният възрожденец е избран за депутат в Учредителното събрание, провело се в старопрестолно Търново през 1879 г. В първите години от съществуването на младото Княжество той е назначен за началник на народното просвещение в Пловдив. След кратък престой в града на тепетата Ковачев става училищен инспектор на Софийска област. Същевременно е избран за председател на Областния съвет в столицата.
В периода 1880-1887 г. македонският просветител заема редица административни длъжности, като първоначално е назначен за главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Впоследствие при Режима на пълномощията, въведен от княз Александър Батенберг след суспендирането на Търновската конституция, е включен в състава на създадения Държавен съвет на Княжество България.
От 20 октомври 1886 до 1 ноември 1887 г. уважаваният политик е кмет на София, като съдейства за благоустрояването и развитието на нашата столица.
След основаването на Висшето училище (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“) Йосиф Ковачев е привлечен в него като преподавател по педагогика. За постиженията му в педагогическата наука той е избран за действителен член на БКД (дн. БАН).
Видният български просветител, педагог, политик и държавник умира на 31 октомври 1898 г. в София, на 59-годишна възраст. Погребан е по подобаващ начин заради големите му заслуги за развитието на българската просвета през Възраждането и в първите години след освобождението ни от османско владичество.
