Още от малък той бил буйна глава и често създавал грижи на тогавашната турска власт в града
Автор: Диана Славчева
Един от знаменосците в четата на Стефан Караджа е Иван Пеев-Пееолу, наричан още заради високия си ръст Узун Иван, т.е Дългия Иван. Той е родом от Казанлък и минавал за една от най-колоритните личности в дружината.
Снажният хайдутин участва във всички сражения до това на Бузлуджа, като според книгата на Петър Димитров-Рудар „В търсене на истината (за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа)“, преди това бил в групата на 14-те, отправили се към Агликина поляна, след като изгубили връзка с основното ядро на четата, предвождано от Хаджи Димитър.
Иван Пеев била пленен при Кечидере и е осъден на заточение в крепосттта Сен Жан д`Акр, където впоследствие и умира.
По сведения на казанлъчанина Хр. Протопопов, публикувани в бр. 317 на вестник „Казанлъшка искра“ от 15 ноември 1937 г., дядото на знаменосеца на Караджата се казвал Пейо Терзи.
Той дошъл в Казанлък от Шипка, новсъщност родът му бил някъде от Северна България.
Дядо Пейо имал двама сина: поп Петър и Иван. Поп Петър имал син, поп Иван, чиито синове са покойният Тодор Попов и въпросния Хр. Протопопов, предоставил сведенията за рода на казанлъшкия вестник.
Революционерът Иван Иванов Пеев е син на Иван. Имал още двама братя – Петър и известния нягога в Казанлък книжар Кръстьо Ив. Пеев.
Баща им Иван бил също терзия и синовете му помагали в работата - с изключение на бъдещия байрактарин, който бил много луда глава и не искал с игла да си изкарва хляба. Той раснал на свобода и дружал с най-буйните на времето младежи, каквито били тогава Петър Генев, Хр. Рашеоолу, Мързеолу и др., чиито лудории често създавали грижи на тогавашната турска власт в града.
Към 1864 г., в долните стаи на т.нар. Новенско училище бил намерен убит турчин. Властта насочва издирванията си именно към тази група от 7-8 младежи, чийто главатар бил Иван Пеев.
Тогава той избягва във Влашко,където се присъединява към хъшовете и постъпва в четата на Хаджи Димитър и Караджата. Още в първите сражения бива ранен, но въпреки това продължава да се бие в редиците на дружината до момента, в който е заловен в Сливенския Балкан.
Крепостта Сен Жан д`Акр, в която е заточен и намира смъртта си, се намира на брега на Средиземно море в Западна Галилея, на около 18 км северно от Хайфа.
Крепостта Сен Жан д`Акр, старинна литография
Най-голяма известност градът, където е разположена тя, добива по времето на кръстоносните походи, когато става столица на освободителите на Божи гроб в Палестина и се огражда с могъщи отбранителни съоръжения. Дълго време той е свято място за тамплиерите. По-късно попада в италиански ръце, а след това почти половин хилядолетие се изживява като малко рибарско селище.
През 1517 г. е завзет от османците под командването на Селим I. В началото на ХХ век британците го отвоюват от турците и в турската крепост устройват затвор, в който държат еврейските политзатворници.
По плана за разделянето на Палестина градът е трябвало да е арабско притежание, но през 1948 г. е завзет от израелската армия и около 8 от 12-те хиляди живеещи в него араби бягат в съседните арабски страни.
