Датата 8 ноември, освен с църковния празник на свети Архангел Михаил, се свързва и със Западните български покрайнини, чиято съдба бе решена с унизителния за страната ни Ньойски мирен договор
Автор: доц. д-р Петър Ненков
“На нашите съседи ний нищо не дължим!....” Иван Вазов
Датата 8 ноември, освен с църковния празник на свети Архангел Михаил, се свързва и със Западните български покрайнини, чиято съдба бе решена с Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г.
Унизителният контракт донася на страната ни Втората национална катастрофа, а датата, на която е подписан, е обявена за ден за всенароден траур. Великите сили-победители от Антантата, водейки се от максимата, че “Победителите не ги съдят!” отхвърлят основните политически и етични принципи в прочутите 14 точки от петицията на американския президент Уидроу Уилсън за справедлив мирен договор между участничките във войната.
Нещо повече, българската правителствена делегация е държана, затворена в един замък, едва ли не като шайка престъпници, а премиер министърът на Франция Клемансо, наричан “Тигърът“ се подиграва в Ньой с българската делегация, като пита присмехулно, каква държава е България ?!
В знак на протест срещу несправедливите клаузи на Ньойския диктат, цяла София коленичи с черни хоругви и плакати под балкона на народния поет Иван Вазов и заедно с него плаче неудържимо за погубения идеал за единна и целокупна българска държава.
Парижкият мирен договор от 1919 г., вместо да въдвори траен мир и справедливост в Европа, засилва още повече противоречията между победителките и победените и подготвя почвата за Втората световна война. Той е мъртво роден и още в зародиш е миниран с омраза и реваншизъм.
Не случайно, когато победените генерали на кайзерова Германия подписват в спалния вагон на фелдмаршал Фош в Компиенската гора акта за безусловна капитулация на своите войски, един от тях се обръща към триумфиращите френски и английски офицери и им казва: „Довиждане господа. Ще се срещнем след 20 години на бойното поле!”
Ньойският диктат се погаври с националната чест и достойнство на българския народ. Той откъсва от снагата на Майка България цели области, населени с чисто българско население.
Българският писател Стоян Чилингиров пише за новата ни западна граница следните тъжни и изпълнени с мъка редове:„И вие ако искате да знаете, какво е неправда и какво е рана в живото тяло на един народ, елате, непременно елате тук. Два пъти елате, ако сте българи и, ако искате да видите как една международна граница прави от двора на един и същ човек, две държавни територии. От едната страна на невидимата граница да въздиша щерката, а от другата страна да плачи майка й, побеляла от скръб.”
Македония, с преобладаващо българско население, според прочутата анкета на Карнеги, се превръща в “ябълката на раздора“ между балканските държави. За нея се водят три войни и, въпреки че нашите съседи признават правото на България да владее по-голямата част от нея, след Първата световна война тя е поделена между Сърбия и Гърция.
Двадесет и седем хиляди квадратни километра от територията й са дадени на Сърбия, а 34 хиляди кв.км. са предоставени на Гърция. Само Пирин планина с нейните 6500 кв.км са оставени в пределите на България.
Житницата на България - Добруджа, е дадена от Великите сили на чокойска Румъния, като възнаграждение за нейното участие на страната на Антантата в Първата световна война.
Беломорска Тракия след войната е поставена под контрола на силите на Антантата. Съгласно Северския договор от 10 август 1920 г., в който България не е страна, съюзниците прехвърлят на Гърция всичките права по контрола и владеенето на Беломорска Тракия.
По този начин, България загубва излаза си на Бяло море, санкциониран от Букурещкия мирен договор след Междусъюзническата война -1913 г.
Вследствие на жестокото орязване на България, над половин милион бежанци са принудени да напуснат своите родни огнища и да се отправят към пределите на Родината, където създават в почти всеки по-голям град, беломорски и македонски квартали.
Ньойският мирен договор от 19 ноември 1927 г. предвижда на България да се предостави пристанището Порто Лагос и да и се даде икономически коридор до Бяло море, но Гърция отказва да признае тази клауза и с мълчаливото съгласие на Обществото на народите, не я изпълнява.
Западните покрайнини, включващи Струмишко, Трънско, Босилевградско, Кулско и Царибродско са предадени на Сърбо-хърватско словенското кралство. Общата територия на пограничната ивица възлиза на 1500 км. кв. км. Тя включва 107 населени места, 123 училища, 45 църкви с население от близо 100 хиляди души.
Без да изчака решението на международната комисия за определяне на границата, Сърбия на 6 ноември 1920 г. окупира със свои войски тази територия и започва тотална денационализация и асимилация на българското население.
През 1961 г. при поредното преброяване в Западните покрайнини е имало 63 000 българи, а през 1991г. само 25 хиляди. В Цариброд при преброяването едва 52 процента са се определили като българи, 22 процента като югославяни, 22 процента като сърби и 4 процента като други. Това означава, че 48 процента от населението се е определило като небългарско и в това няма нищо чудно, защото през периода 1920-1941 г. сърбите подемат бясна асимилаторска политика в този български район.
На 20 декември 1920 г. в Белград е приет Закон за защита на държавата, който не признава националните малцинства в Сърбия и задължава българите да приемат сръбски имена и презимена, а децата им да учат само в сръбски училища.
Учителите и свещениците в българските църкви, манастири и училища са прогонени и в тях са настаняват сръбски свещеници и учители. Българската интелигенция е подложена на жесток терор.
Убити са над 1200 души през този мрачен период, хиляди са хвърлени в затвори и концлагери. Дори не се посвеняват да смутят покоя на мъртвите като оскверняват гробовете им, разрушават и изтриват от надгробните паметници, българските имена.
През 1929 г. крал Александър извършва държавен преврат, установява военна диктатура и на мястото на Сърбо-хърватско-словенското кралство създава нова държава, наречена Югославия. Тя е хетерогенна държава с население от 22 милиона души, съставено от 30 етнически групи, от които сърбите са едва 8 милиона души.
“Черната коледа“ на 1945 г., в която са убити без съд и присъда стотици български лекари, учители и свещеници в Македония от Титовите партизани, само заради факта, че открито заявяват своята българска национална принадлежност, ужасява с безсмислената си жестокост.
След Втората световна война, конституцията на СФРЮ наред с другите народности, призна и наличието на българска народност. Когато през 1948 г. пропада замислената в Блед българо-югославска федерация и се влошават междудържавните отношения, отново се засилва асимилаторския натиск върху българите в Западните покрайнини.
Сънародниците ни са подложени на психически и физически тормоз. Без съд и присъда са хвърляни в затвора. В процентно отношение, българите са на второ място в Югославия, всред концлагеристите по национална принадлежност, а Западните покрайнини са един от най-бедните и изостанали райони в Титова Югославия.
След ужасяващите по своята жестокост, граждански войни в Югославия, водени от кликата на Слободан Милошевеч, през 90-те години на миналия век, изкуствено създадената държава - рожба на Версайския мирен договор изчезна от политическата карта на Европа. По своя воля, народите от бившата федерация, извоюваха националната си независимост. Тези факти, години наред бяха скривани от нас, а истината бе фалшифицирана и изопачавана.
Днес въпросът с българите в Западните покрайнини все още чака своето справедливо решение.
Вижте как се възползват македонистите в Охрид (кметът най-вероятно е македонист) от изявлението на Русия за това че руснаците са спасили българските евреи, а в знак на благодарение се рекламира курса за изучаване руски език организиран от руския консулат. Не ми се вярва че там на място никога не се споменава думата български във връзка с "фашизма".
Това е нарушаване договора за добросъседство и приятелство макар че в статията не се споменава народността на "фашистите". Вижте и името на ОУ: Христо Узунов, на "македонски" "език" (който нито е македонски, защото древните македонци са гърци, нито е език) се казва Ристо. Христо е име на "фашист", на българин. За какво освобождаване от "фашисти" би могло да става дума когато това е началото на сръбската ре-окупация? Това е и апология, похваляне на комунизма.
Внимавайте и на анти-българската про-сръбска и -македонистка дейност на руския консулат в
Охрид.
Охрид денеска ја чествува 73-годишнината од ослободувањето на градот од фашизмот во Втората светска војна.
Чествувањата почнаа утрово со полагање цвеќе пред спомен-обележјата на борците од НОВ во градот, а ќе продолжат на пладне со културно-уметничка програма што ќе се одржи во големата сала на Општина Охрид.
Во 13 часот свечено ќе биде пуштен во употреба реновираниот објект „Развигорче“ на ЈОУДГ „Јасна Ристеска“. Оваа установа попладне во 17 часот ќе го одбележи патрониот празник со свечена приредба што ќе се одржи во СРЦ „Билјнини извори“.
Чествувањето ќе биде заокружено со свеченост по повод воведувањето бесплатен курс за изучување на рускиот јазик во ОУ „Христо Узунов“, во соработка со почесниот конзулат на Руската Федерација во Охрид, со почеток во 19 часот.
1
Приятел на България
08.11.2017 09:46:54
0
0
За други врагове на България: турците, например Лютви Местан:
Този "хитър" нелоялен гражданин на България използва фалшиви "аргументи":
1. Има прецеденти за непризнаване на национални малцинства: Франция, Гърция, може би и други. Може би турците в България/официална Турция ще принуди Франция да ги признае и също, може би, да се откаже от признаването на геноцида над арменците и да се й извини че е признала такова нещо което никога не се е случило!
2. Признаването национални малцинства означава даване колективни права което е в разрез с международното право. В БЮРМ/Македония има албански, сръбски партии но няма 600 000 албански партии, една за всеки етнически албанец. Има 3-4 такива партии които колективно представляват по няколко десетки хиляди албанци които гласуват за тях (зависи от партия). Не може България да бъде принудена да направи нещо което е в противоречие с международното право.
3. Колко права имат кюрдите, българите, азерите, албанците, босняците в Турция? Кюрдите не само че не са признати за малцинство но те са толкова много че би трябвало да им се даде автономия.
https://en.wikipedia.org/wiki/Minorities_in_Turkey
Minorities in Turkey form a substantial part of the country's population, with at least an estimated 30% of the populace belonging to an ethnic minority. While the Republic of Turkey, following the 1923 Treaty of Lausanne, recognizes Armenians, Greeks and Jews as ethnic minorities, this legal status is not granted to Muslim minorities, such as the Kurds, which constitute the largest minority by a wide margin (13–18%), nor any of the other minorities in the country. The amount of ethnic minorities is suspected to be underestimated by the Turkish government. Ethnic Albanians, Pontic Greeks, Kurds, Arabs, Bosniaks, Circassians and Chechen people are usually considered Turkish under ethnic Turkish law.
4. Днешните турци са смес от тюри от жълта порода с българи, гърци, албанци, сърби и т.н. Те са толкова смесени че принадлежат на бялата порода. Истинските турци са жителите на Турк-менистан които са от жълта порода, монголоиди.
