Тай е бил познат в Габровския регион в миналото, като маслото било произвеждано от орехи
Автор: Десант
През лятото Росица Бинева, уредник отдел „Занаяти” в Етнографски музей на открито „Етър”, прие предизвикателството да извърви пътя към едно забравено минало, за да даде своя принос към обновяването на Шарланджийската работилница в музея. Проектът „Как се вади шарлан” предвижда преустройство и подобряване на визуалния разказ в Шарланджийската работилница в музея и е подкрепен финансово от Министерство на културата.
Шарланът е нерафинирано растително масло. Думата е персийска и означава масло от сусам. У нас е възприета от турския език и с нея са назовавани всички растителни масла.
Шарланджийството е занаят, познат в Габровския регион в миналото, като маслото е било произвеждано от орехи.
Технологията за производство на шарлан в миналото включвала:
изчукване на изсушените орехи и почистване на ядките;
печене (фурната била преградена на две части по диагонал - като се опали пещта в другата половина се слагат ядките, които се бъркат с гребло, като непрекъснато се завъртат на полукръг до огъня; стане ли ядката жълта, готова е за мелене);
мелене - смилането става между два мелнични камъка, които се задвижват с кон (1 доза е наричана 1 небет - за получаването й се смилат от 60 до 70 кг ядки); варене (на 1 нибет се слагат 10 л вода, 1-2 кг морска сол и "мая" - 15 кг орехов шарлан. След като възври водата и маята се сипва смляната каша. Бърка се непрекъснато като майсторът наблюдава докато кашата се пресече. Водата спомага извличането на мазнината. Щом като водата е достатъчно, шарланът бликва отгоре, а кашата остава отдолу. Като възври се вари още 1 час. Шарланът трябва да бъде с жълт цвят и за да изстине, огънят се изважда извън пещта);
пресоване (до пресата сместа се донася с кофи и се изсипва в "чул", който се поставя в издълбания камък. Загръща се от четирите страни. Слага се капакът и дървеният винт се натяга. Шарланът тече в медник, поставен в каменното корито. Твърдата маса, останала след пресоване, се нарича "кюспе");
отлежаване (готовият шарлан се сипва в кюп, заровен в земята, за да поддържа еднаква температура).
При силна преса от 3 кг. ядки се получава 1 кг. чист шарлан.
Цялата технология трае 10-12 часа и е записана от Тотю Дечков Беялов, роден през 1891 г. с. Шипка. През 1928 г. той заменя коня в работилницата си с дизелов мотор.
Днес следите на този изчезнал, но атрактивен занаят са изгубени. Фактите, до които може да се достигне са малко, което разшири периметъра на проучванията, извършвани от Росица Бинева. В средата на август 2017 година екип на музея обиколи южна България – Хасково, Ивайловградско и Казанлъшко, благодарение на което днес „Етър”-а разполага с достоверна информация как се е практикувало шарланджийството.
В спомените си Тотю Дечков Безлов разказва, че първият му досег с шарланджийството е през 1907 – 1908 г. в Габрово, когато наблюдава работилницата на Йонко Колчев. По-късно вижда такива работилници в Стара Загора – за ленено масло; в Дедеагач (Александруполис) и Гюмюрджина (Комотини) – за зехтин. След като се връща от войната през 1918 г., той си прави своя шарланджийница в с. Шипка, която е изградена по подобие на работилницата на Йонко Колчев.
Тотю Безлов пред работилницата му в с. Шипка
В търсене на разнообразие в производството той експериментира, като за кратко време, освен от орехи, започва за произвежда и масло от мак, който внася от Гърция. По принцип в шарланджийската работилница е можело да се преработват и сусам, ленено семе и слънчоглед.
По-подробна информация за неговия живот дава г-жа Гина Хаджиева от гр. Шипка. Тя е дългогодишен уредник в Галерията и Черпанлиевата къща в гр. Шипка, била е и председател на читалището. Г-жа Хаджиева е родственичка на Безлов (майката на Безлов и бабата на г-жа Хаджиева са сестри). Тя си спомня, че когато била малка (50-те години на ХХ век) е виждала пресата от шарланджийницата да стои извадена в двора на Тотю Безлов.
Но връзката на Безлов с шарланджийството не спира до тук. През 1978 година, инвентарът от яхната на Тотю Безлов става част от експозицията на Исторически музей „Искра“ – Казанлък. Тя е разположена в работилницата на Иван Йонков (строена през първата половина на ХІХ век и работила до началото на XX в.).
Подробният разказ на Тотю Безлов за технологията за производство на шарлан влиза в архива на отдел „Занаяти” на ЕМО „Етър” и е в основата на разработвания нов експозиционен план в шарланджийската работилница на музея.
