Отглеждането на растението като земеделска култура у нас започва едва след 1918 г.
Автор: Росица Бинева, уредник „Занаяти” в ЕМО „Етър”
До началото на ХХ век в много области от страната населението използва само растително масло, произведено от орехи, сусам и лен. В България слънчогледът е пренесен след Освобождението от Русия, но отглеждането му като земеделска култура започва едва след 1918 г. За кратък период се превръща в основната маслодайна култура на българското земеделие.
В своите проучвания Петко Китипов – изследовател на занаята шарланджийство, пише: „Спомням си как едва към 1925 година обработването на слънчоглед се разпространяваше в софийските села и шопите с удовлетворение разбираха, че „вампирското плашило” (слънчоглед – б.а.) давало и „благина”… В началото на ХХ век по дворовете отглеждат по едно-две стъбла слънчоглед и есенно време, когато узрее питата го поставят на къщната врата, за да пази дома от вампири.”
Китипов разказва, че когато нощем вампирът дойде, за да влезе в къщата, вижда питата и започва да брои зърната в нея, обърква се, пак започва и така докато пропеят петлите и той трябва да изчезне.
Друг пример, който дава този изследовател, е свързан с просвещаване на селското население. Китипов публикува текст в Земеделски календар от 1914 г. В него агроном съветва земеделците да засяват слънчоглед: „защото дава масло, което даже може да се употреби и за ядене”.
При подготовката на материала е използван архивът на Петко Китипов (Държавен архив – Стара Загора, фонд 1441, а.е. 73). Заглавието е на редакцията.
Кой е Петко Китипов
Петко Пройков Китипов (1893-1989 г.) – краевед и историк. Роден и израснал в казанлъшкото село Енина. През 1907 г. завършва класното училище в Казанлък, а през 1911 г. – Педагогическото училище. Участва в Първата световна война като ротен командир.
След войната Петко Китипов работи като първоначален учител в селата Дълбок кладенец, Борисовградско (днес Първомайско), Гурково и в с. Етъра (Габровско). От 1934 г. до кончината си живее във Варна.
Той събира и обработва материали, свързани с историята на Варна, но преобладаващата част от неговото научно творчество е посветена на миналото на родния му край. Събира десетилетия наред документи, спомени, сведения, свързани с културно-историческото минало на с. Енина.
Автор е на редица проучвания, статии за историята на училището, читалището, нравите и обичаите в селото. Издава книгата "Миналото на с. Енина".
