„Тук е зона за лъжи и смях", предупреждават сайтовете, генериращи фалшиви новини, но българинът предпочита да вярва на фейка
Автор: Яна Славянска
Днес „горещата“ небивалица, която подпали стотици коментари във „Фейсбук“, е „новината“, че на конгреса на ГЕРБ депутатите замезвали с хайвер от „байкалска щука“ и масло от аржентинска секвоя!
Партенката е пусната от Трол нюз, копирана и разпространена от Фейк нюз и прочее генериращи лъжливи твърдения интернет страници – без автор и издател.
Но това не смушава хич лапнишараните, плуващи в родни води, пардон – пренаселили родното интернет пространство. Те псуват ли, псуват как може такова безочие и разхищение и се възмущават как гербаджиите трошели грешните народните пари на поразия за екзотични деликатеси.
Така случайно да се замислят съществува ли такъв вид като байкалска щука – не. Да проверят за всеки случай и дали има аржентинска секвоя, нежели масло от нея – защо да си правят труда.
Но пък са успели да изчислят, че „една ХАПКА с този хайвер и масло СТРУВА колкото коледната надбавка на един пенсионер!".
Така де, щом „сайтовете“ пишат, значи е вярно!
А че същите тези набедени „сайтове“, като Фейк нюз например, сами си признават: „Тук е зона за лъжи и смях, за отмора и да напсуваш някой при нас не е грях ! Тук всичко е лъжа и всички прилики с лица и събития както и с имена от публичното пространство са случайни и фалшиви!“.
На това предупреждение обаче никой не вярва, но вярва на тиражираното от този "сайт".
Че защо да се съмнява, че написаното е истина, като му дава хляб да дъвче омръзните му политици, депутати, министри – от ГЕРБ, от БСП, от патритотите, няма значение – важното е да хвърчат слюнки. По-лесно е, отколкото да мислим и да се ровим, че да проверяваме източниците на „информация“.
Били казали: „Проверката е висш израз на доверие“! Българинът обаче не се подвежда по такива формалности и си раздава щедро доверието, сякаш то не чини нищо и му е от Бога дадено да го ръси като манна небесна за щяло и не щяло.
Така преди години го даде на кредит на онези пирамиди – помните ли ги, дето прибраха де що някой спастрил някоя пара за черни дни срещу сладки обещания за космически лихви и лесен келепир. После се довери и на телевизионните игри на късмета, откъдето също се уж „сипеха“ щури печалби. И продължава наивно да брои пачки на всеки, който му се обади по телефона да съобщи я за трагично събитие с някой близък, я да му иска съдействието да се хванат измамниците...
„За Бога, братя, не купувайте!“ – призова през 90-те години на миналия век един наш премиер, когато тогавашното правителство освободи цените и се очакваше това, което е купено днес, утре да струва много по-евтино. Помните ли го – Димитър Повов се казваше.
Може би днес някой трябва да извика: „За Бога, братя, не вярвайте на всички новини!“. Кой ли обаче ще чуе...
