Основаването на българския атонски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“ може да бъде отнесено към началото на Х век. Според легендата братята Аарон, Мойсей и Йоан, българи от Охрид, се заселили на Света гора, за да водят монашески живот. Славата на праведния им живот постепенно се разнесла и все повече хора започнали да се присъединяват към тях.
Появила се необходимост да се изгради църква и тримата братя помолили Бог да им покаже кой да бъде неин патрон. Те подготвили дъска, за да зографисат върху нея образа на небесния покровител, щом той им бъде разкрит. Една нощ дъската се обляла в ярка светлина.
Когато се приближили, братята видели красива икона с образа на св. Георги. Той сам се бил изписал върху дъската. Светията се проявил като живописец – затова и манастирът бил наречен „Св. Вмчк Георги Зограф“. Чудото дало името на българската атонска обител, с което тя станала известна през вековете. Чудотворната икона на св. Георги, наречена „Фануилска“, се пази там и до днес. Тя е една от най-старите в „Зограф“.
Преданието разказва още, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на Свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света гора. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител), и до днес се съхранява в главната съборна черква.
Манастирът "Зограф" притежава още две чудотворни икони. Едната е т.нар. Аравийска или Сарацинска икона от XIII-XIV в., също на Св. Георги, дошла по море до манастира "Ватопед" и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът "Св. Георги".
В празнични дни ризницата от нея се снема и тя участва в литийни шествия извън манастира. Това е изключителна икона, в която наситените, удивително звучни топли тонове по неповторим начин се съчетават с високия спиритуализъм и духовното излъчване на образа. В манастира се пази и друга икона на Св. Георги, подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на XVI в.
През втората половина на XIII в. манастирът бил подпален от рицари кръстоносци. Те дошли да проверят дали се спазва унията, сключена на Лионския събор (1274 г.) между Михаил VIII Палеолог и папа Григорий Х, по силата на която императорът трябвало да приеме католицизма.
Понеже не успели да победят във възникналия диспут, кръстоносците събрали дърва и запалили кулата на манастира, в която се намирали 24 монаси и 2 миряни. Мъченически загиналите в името на православието били канонизирани. Днес на мястото на кулата се издига техен паметник, построен през 1873 г.
В стенописите в черквата "Св. Георги" сцената, изобразяваща мъченията и гибелта на праведниците, е една от най-внушителните и вълнуващите.
И по-късно манастирът многократно бил подлаган на нападения от разбойници и османски нашественици. През втората половина на XV в. той бил в лошо състояние, но през 1492 г. молдавският воевода Стефан Чалмаре го възстановил и укрепил. Убеден, че св. Георги му е помогнал да спечели сражение срещу огромна турска армия, Чалмаре дарил щедро манастира, който самият светец определил за свой дом.
Според оскъдните документи, които могат да се открият днес, в нашия манастир се е подвизавал легендарният Пимен Зографски, живял на границата на XVI и XVII в., канонизиран след смъртта си, който е известен с изключителния си творчески размах в изографисването на манастирите около София - т. нар. Мала Света Гора. За съжаление нищо от него не е запазено на Атон.
Българско присъствие е имало не само в „Зограф“, но и в други манастири на Света гора. Във Великата лавра през XIV в. е пребивавал бъдещият Търновски патриарх Евтимий. В Лаврата е живял и работил и бележитият български средновековен композитор и певец св. Йоан Кукузел. Стенописът в притвора на нейния съборен храм е дело на възрожденския ни художник Захарий Зограф.
