Налице е тревожна тенденция за намаляване на броя на пътническите тренове през 2018 г. Дойде и краят на експресите
Само след два дни стотици хиляди български граждани ще бъдат предколедно сюрпризирани от „БДЖ – Пътнически превози“ с ново съкращение на влакове в цялата страна!
Въпреки шумните обещания за край на кризата с нотификацията на Европейската комисия за отпускане на държавна помощ и щедрите хвалби за добрата работа на ръководството на Националния превозвач, което сега щяло да поведе Дружеството към още по-светли бъднини – отново нарушаване правото на свободно придвижване на гражданите, отново лъжовни обещания за нови влакови състави и цинични „обществени обсъждания“ по предстоящата поръчка за нови возила.
Само преди малко повече от два месеца проектът на графика за движение на влаковете през 2018 г. бе представен пред общините на срещи в градовете Горна Оряховица, Пловдив и София. Оказа се сериозно орязан в сравнение с първата версия от месец юни. Всички отчетоха, че въпреки запазването на размера на държавната субсидия и разрешената от Европейската комисия помощ в размер на около 224 млн. лв., отново е налице тревожна тенденция за намаляване на броя на пътническите влакове през 2018 г.
Представителите на общините и гражданите, потърсили диалог с Превозвача – било то писмено или на нарочно организираните срещи за отстраняване на конфликтните моменти в ГДВ, са отвратени от наглостта и безочието на представителите на „БДЖ – Пътнически превози“. С поведението си те демонстрират на обществеността, че мнението на никого не е важно и няма да бъде зачетено.
На всички молби за възстановяване на влакове, за насищане на разписанието, за коригиране на разписания, за включване на едни и изключване на други спирки е отговорено с „НЕ“. Всъщност не на всички молби – на писмените молби те дори не си правят труда да отговарят. Но дори това уж „съгласувано“ с обществеността разписание остана пожелателно.
Два месеца по-късно стана ясно, че осакатяването на графика на пътническите влакове е дори още по-жестоко, а общините и техните граждани са поставени пред свършен факт от шепа нагли лъжци.
При предвидени в Бюджет 2018 175 млн лева за компенсиране на дейността на „БДЖ – Пътнически превози“ чрез Договора за извършване на обществена превозна услуга (точно толкова, колкото и през 2017 г.), 35 млн лв. капиталов трансфер за обновяване на подвижния състав (точно толкова, колкото и през 2017 г., не че видяхме нови влакове с тези пари) и над 160 млн лв. остатък от разрешената държавна помощ (каквито нямаше при изготвянето на графика за 2017 г.) отново сме в ситуация на влошаване на качеството на транспортното обслужване н гражданите чрез спиране на влакове и закриване на линии (преустановява се пътническото движение между Бобов дол и Дупница).
Защо въпреки повечето обществен ресурс, т. е. повече пари от данъкоплатците отново се намалява обема на превозите – ситуация позната ни от последните години. Опитите досега, освен неудобното разписание, включваха насилствено спиране на стотици влакове и протести в цялата страна, най-дългата железничарска стачка в историята на БДЖ, умишлено саботиране на плащания по кредити и просрочване на ремонти на подвижния състав, за да бъде невъзможно обслужването на графика и още, и още...
Конкретните примери за това, което ни очаква от 10 декември, са много. Не само, че не се възстановява движението на спрени влакове като експрес „Чайка“, за който настоящият министър на транспорта по време на парламентарен контрол на 19 февруари 2016 г. обеща, че ще се движи ежедневно още от месец май 2016 г., но се стигна до нов тежък удар за пътуващите – предложи се спиране на чифта нощни влакове Варна – Пловдив – Варна, намаляване на обслужването на линиите Пловдив – Пещера, Пловдив – Свиленград, Стара Загора – Карлово, Горна Оряховица – Плачковци, Горна Оряховица – Габрово, Карлово – София.
Никъде не е налице така очакваното и многократно обещавано подобрение на транспортната услуга, напротив – отново са нарушени важни връзки във възловите гари, отново се съобразяват часовете на пътуване на някои влакове само с комфорта на Превозвача и и инфраструктурния оператор – ДП „НКЖИ“. Потърпевшите са няколко стотин хиляди български граждани.
След първоначалната по-остра реакция на медии и общественост все пак нощните влакове Пловдив – Варна – Пловдив са спасени, но само те и само засега. За сметка на това, вместо логичното продължение на маршрута до София и осигуряването на допълнителен директен влак за населените места по маршрута до столицата, часът на пристигане в Пловдив е изместен по-рано – в 5:00, за да бъде максимално неудобен и без връзка към Пазарджик и София.
Това е добре известен похват на БДЖ – да прави разписанието толкова неудобно, че да не останат пътуващи и да имат „доказателства“ за ниската ефективност на нарочените за спиране влакове.
Спасението на въпросните влакове, свързващи втория и третия по големина градове в страната, стана за сметка на осакатяването на редица други влакове – бърз влак Русе – София вече ще пътува само от Горна Оряховица до София, чифтът влакове „Янтра“ – емблема на влаковете в Северна България, пътуващ сега по маршрут Горна Оряховица – София – Горна Оряховица на връщане е скъсен до Плевен. Същата е съдбата на чифта влакове Плевен – Варна – Плевен – на връщане е скъсен до Горна Оряховица.
След системното изместване в по-късни часови диапазони на заминаването на последните два чифта влакове от София и от Варна те загубиха част от връзките си и от привлекателността за пътниците. Сега ще бъде нанесен поредният удар.
Трябва да се отбележи, че влаковете Плевен – Варна – Плевен можеха от години да пътуват с удължен маршрут до и от Враца, защото същата композиция пътува нощем без пътници от Плевен до Враца и обслужва ранен влак от Враца до Плевен, макар и с различен номер и показващ в електронния пътеводител пътуването от Врачанския Балкан до морето с прекачване, каквото всъщност няма. Освен това късния час на заминаване от Варна към Плевен лишава влака от връзки в гара Горна Оряховица към Велико Търново, Габрово, Стара Загора и Димитровград, към Полски Тръмбеш и Русе. Така според новото разписание този влак ще пристига по никое време в Горна Оряховица и няма да вози дори пътниците за Павликени, Левски и Свищов, за Плевен.
Това означава липса на алтернативна късна връзка от София и Варна в петък, неприбиращи се за почивните дни след лекции или работа млади хора в споменатите градове, невъзможно прибиране от големите градове на трудовите мигранти и още стотици други подобни съдби. Типичната схема за опразване на влаковете и представянето им като неефективни.
След първоначалната грандиозна идея на корифеите на идиотските разписания от БДЖ влакът Варна – Горна Оряховица – Пловдив да се движи по маршрут Русе – Горна Оряховица – Свиленград (според БДЖ всички пътници желаят директна връзка с 48 по големина град в Българи, а не с втория по големина и със столицата) се оказа, че същият влак е със съкратен маршрут – до Стара Загора, но пък за сметка на това без удобна връзка за Пловдив.
След има-няма час престой на Старозагорската гара има бърз влак за Пловдив през Димитровград. Така в момента от Велико Търново до Пловдив с единствения директен влак от Старата столица до нещо по-различно от Горна Оряховица и Стара Загора се пътува 4 и 20 минути. От 10 декември не само, че ще се налагат нови прекачвания, но и пътуването до Пловдив ще трае малко над 6 часа – забележителен напредък… в прогонването на пътниците от влаковете.
Не е за пропускане факта, че това ще бъде поредният график без нито един директен влак към София, Пловдив или Варна за областни градове като Велико Търново, Габрово, Монтана, Хасково, Кърджали.
Освен споменатите „под ножа“ е и един от влаковете на Северозапада – шумно спасяван от всяко българско правителство, а сега с отрязан съботно-неделен курс на влаковете, пътуващи по маршрут София – Лом – София. А вече от няколко години и половината пътнически влакове в Северозапада не пътуват събота и неделя. Така добре са измислени почиващите си влакчета, че връзките в гара Мездра с влаковете София – Варна и София – Русе да бъдат невъзможни.
Така, ако пътувате от Монтана за Варна в неделя, ще се наложи да пътувате с час и половина по-дълго. Е няма да пътувате, а по-скоро трябва да се прекачите допълнително два пъти – в Бойчиновци и във Враца, и да чакате в гара Мездра. В крайна сметка ще се лишите от още час и половина с близките си, за сметка на приятно висене по студени гари.
Сред примерите са и работническите влакове около София. Те от години са в график, непризнаващ трудене на смени и в почивните дни, вероятно защото администрацията на „БДЖ – Пътнически превози“ работи само в делнични дни от 9 до 17 часа и очаква, че всички останали също са в този режим. През 2018 г. е достигнат нов връх при осакатяването на цели направления. Освен, че хората от общините Драгоман, Сливница и Костинброд няма да имат влак за втора смяна – вариантите на пристигане в София са или в 9, или в 15 часа, но и в почивните дни ще разчитат на половината влакове. В ден неделя влаковете от София към Драгоман заминават в 7:25, 14:12, 17:00 и 18:02 – забележително удачно подбрани интервали!?
Подобна е и ситуацията в Искърското дефиле и по линията за Перник, където от години пътниците не знаят изобщо има ли работнически влак, който да се движи целогодишно. Положението по линията за Карлово също е трагично – Превозвачът предлага достъп до селата по линията сутрин малко след 5 часа и следобед малко преди 14 часа. Желание да пътуваш с влака до вилата си или за разходка в планината, разбира се, няма как да бъде породено.
След гръмките приказки за това как няма никакви пречки влаковете, пристигащи на Централна гара София от северното, западното и южното направление да бъдат удължени до гара Искър, за да преминават през по-голяма чат на града и да осъществяват връзка с още метростанции, се оказа, че не само няма да има удължени влакове, но дори и част от сегашните връзки ще се ликвидират.
Няколкото чифта влакове по маршрута София – Банкя (наследник на тактовия график от близкото минало – влак на всеки 30 минути) са съкратени до едва 4 курса на ден. При това са във време, в което дори не могат да обслужат поне част от хилядите служители на новата индустриална зона „Божурище“.
Основна заслуга в недоразумението, наречено график за движение на влаковете 2018 г., дължим на решението на Превозвача да премахне изцяло търговските си влакове – бившите експреси, и да ги включи в общия обем влаккилометри по Договора за обществена превозна услуга. Така продължаваме да слушаме шизофренните приказки от типа „обемът на превозната дейност се запазва, но режем няколко десетки влака“.
Обяснението, че последните два търговски влака на Превозвача – влакове „Златни пясъци“ и „Янтра“, вече няма да бъдат такива и ще ползват километри от Договора за обществена превозна услуга, което налага спирането на други влакове, не отговаря на заявената политика за подобряване на обществената транспортна услуга.
Нещо повече – с тази проява на безсилие да се предложи качествена услуга в поне два чифта влакове (до преди вещата намеса на настоящето ръководство – 7 чифта, ликвидирани един по един в периода 2011 – 2017 г.) се нарушава правото на свободно придвижване на гражданите на десетки български общини.
Не е за подценяване и факта, че през 2016 г. умишлено беше намелена максималната скорост на движение на влак „Златни пясъци“ (както и на всички други бързи влакове по линията Варна – София през Горна Оряховица) до 100 км/ч, въпреки че вагоните и локомотивите, които го обслужват, пътуват и по други направления с ограничение от максималната експлоатационна скорост на съставите – 130 км/ч. Това доведе до увеличаване на времепътуването на влака с половин час – пореден опит за насилствено сваляне на пътниците от него.
Сега същият ефект ще се постига с предвиждането на много повече спирания, които да компенсират заложената по-висока скорост на движение – нормалната за съставите – до 130 км/ч. Тогава кому са нужни ремонтните дейности по инфраструктурата, когато умишлено се забавят най-бързите влакове на Националния превозвач?!
Продължава и демагогията относно обновяването на подвижния състав на Националния превозвач. Едни и същи казионни отговори слушаме трети мандат – като се измъкне Дружеството от кризата ще започнат инвестициите, изразяващи се само и единствено в закупуването на няколко прескъпи мотрисни влака за обслужване на направлението София – Бургас, което е частично рехабилитирано.
Проведоха се „обществени обсъждания“ на поръчката за закупуване на прословутите мотриси при затворени врати и без право на участие на обществеността!? Сред участниците в т. нар. дискусия има такива, които дори не познават режима на работа на влакове, известен като “push – pull” и означаващ възможно движение в двете посоки на конвенционален жп състав от локомотиви и вагони. То и нивото на нормативната уредба в железниците у нас като това на „експертите“ – застинали през 40-те години на 20 век.
Дори не се допускат възможностите за бързо частично обновяване на влаковете чрез закупуване на
евтин, употребяван подвижен състав – вагони за регионални, междурегионални, интерсити и
евросити влакове от държави като Австрия и Германия, разпродаващи в момента на страни от
Централна Европа излишните си единици.
Вместо това ние отново се каним да инвестирам огромна сума пари в малко на брой негъвкави състави, които да задоволяват частично потребностите на жителите на едва 6 областни града и евентуално някой общински център покрай тях!? Наличните състави са с висок комфорт, климатизирани, за скорости до 200 км/ч – напълно удовлетворяващи рехабилитираните участъци у нас, гъвкави по отношение на капацитета си, лесни за поддръжка и имащи възможност да оперират в режим “push – pull”, т. е. да постигнат основното предимство на мотрисите – високо ниво на оперативност и маневреност.
Разбира се, цените им са несравнимо по-ниски от тези на електромотрисните композиции. Чудесен пример за това е сделка на Чешките държавни железници, придобили от Австрийските държавни железници 50 бр. висок клас интерсити вагони за сумата от 14,5 млн евро – сума по-ниска от годишния капиталов трансфер за обновяване на състава на „БДЖ – Пътнически превози“.
След всичко това, нека ръководството на Превозвача и ресорното министерство да не се чудят на
предстоящите протести на отчаяни хора, лягащи по релсите и борещи се за правото си на придвижване в европейската България от XXI век.
