Претендентите за господство над Балканския регион вместо да намаляват, стават все повече
Автор: Младен Янев
Съединените щати ще се завърнат на Балканите. Това се вижда от стратегията „Балкани, напред – нова американска стратегия за региона“ - проект, разработен от американския Атлантически съвет.
Той съдържа три ключови елемента.
Първият – постоянно американско военно присъствие в Югоизточна Европа. Според мнението на авторите на документа, за тази цел идеално подхожда военната база „Бондстийл" в Косово.
Вторият – историческо помирение със Сърбия.
Третият – активно посредничество на Америка при разрешаването на регионалните спорове.
Тази ситуация потвърждава, че приоритетите в Белия дом могат да се променят много бързо. През лятото, според „Уолстрийт джърнъл" геополитическите интереси на Тръмп бяха ориентирани повече към Китай, Северна Корея и Близкия Изток.
Мога да предположа, че с новата си инициатива Вашингтон ще се опита да предотврати укрепването на позициите на Москва в източната част на Европа. И за това ще се използват много средства.
С разширяването на влиянието си на Балканите, Белият дом ще може да наложи условия за страните, по-специално в енергийната политика. Вероятно ще се направи много, за да се предотврати пълната енергийна зависимост от Русия. Като алтернатива могат да се предлагат доставки на американски втечнен газ до съществуващия гръцки терминал за ВПГ „Ревитуса”.
Доста обсъждано е строителство на сръбско-гръцко-българския терминал в гръцкото пристанище Александруполис, чийто проект обаче е инициатива на ЕС. А според някои американски дипломати и политици, Европейският съюз не успява да реагира своевременно на възникването на сериозни проблеми в много балкански страни.
Много е възможно американците да инвестират в строителство на терминал за втечнен природен газ на хърватския островът Крък. Развитието на този проект се блокира постоянно от Брюксел, тъй като според хърватската страна той представлява заплаха за германския монопол върху разпределението на руския газ в Европа. Но за САЩ, в контекста на прилагането на неговите амбициозни планове, конфронтация с ЕС и Германия няма да бъде пречка.
Но пък евентуалните американски инициативи в енергийната сфера със сигурност ще срещнат съпротивата на Кремъл.
Постоянното военно присъствие в региона може да стане още една причина да започне конфликт между Вашингтон и Москва. Става дума за военна база в Косово. Но това не означава, че бъдещият американски контингент няма да намери подслон в други балкански страни. Няма съмнение, че на руската страна това няма да се хареса.
Нека припомним, че руско-сръбският хуманитарен център се намира в Сърбия. И може би нейната територия ще бъде използвана като територия за американската военна база.
Безспорно, интерес за американците представлява и България, която има излаз на Черно море (американските военни вече са се разположили нашироко в собствената си база край сливенското Ново село, б.р.).
Укрепването на присъствието си в Черноморския регион е важно за Съединените щати както от гледна точка на имиджа, така и за защита на съюзници и партньори на НАТО. Но без съмнение то ще засили конкуренцията с Русия, тъй като традиционно този регион се счита от Москва за сфера на нейните интереси.
Но не трябва да забравяме и за интересите на Турция - както в Черно море, така и на Балканите. Анкара, въпреки че е съюзник на Вашингтон в НАТО, има свои собствени интереси. По-специално, тя активно подкрепя мюсюлманите, живеещи в балканските страни. В момента, основните партньори на Турция на Балканите са Албания, Босна и Херцеговина, Румъния. В тази връзка появата на нов силен играч в лицето на САЩ не е много рентабилно за югоизточната ни съседка.
По мое мнение, американската стратегия също така има цел да възпира Китай в този регион. Към днешна дата Пекин е инвестирал около 8 милиарда долара в Централна и Източна Европа под инициативата „Един пояс, един път". Китай има известно предимство на Балканите – особено в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, където няма финансови институции на ЕС.
Най-важният инвестиционен проект е строителство на високоскоростна железопътна линия Белград-Будапеща, като 85% от общите разходи (приблизително 2,4 милиарда евро) за него са финансирани от Китайската износно-вносна банка. Стратегическото търговско значение на тази железопътна комуникация не може да бъде надценяван. Китайските стоки, пристигащи в гръцкото пристанище Пирея – ключов възел на така наречен Морски копринен път – ще стигат до европейския пазар през Сърбия.
Балканите биват определяни като важен сегмент в т. нар. „Нов копринен път” – мащабна инициатива на китайските власти, чиято цел е да подобри транспортната връзка между Китай и основните пазари. От балканските страни се очаква да спомогнат за намаляването на сроковете на доставка на китайски стоки за Централна Европа от около два месеца до една или две седмици. (И в момента в Бургас се намира високопоставена китайска делегация от провинция Съчуан. В морския град напоследък все повече зачестяват посещенията на отговорни лица и инвеститори от Китай, б.р.).
Може да се обобщи, че в последно време Балканите са обект на засилено внимание от различни посоки. От една страна, това може да доведе до развитието на икономиките на балканските държави, но може и да предизвика конфликт между онези световни сили, които преследват собствените си интереси в този регион.
Евентуалните конфликти между тези играчи ще доведат до негативни последици за населението на балканските държави и по-нататъшно увеличаване на изтичането на техни жители към страните от Западна Европа.
Балканите вече са били причина за избухването световни войни и не ни се иска този печален опит да бъде повторен. За съжаление, претендентите за господство над Балканския регион вместо да намаляват, стават все повече.
