Сабиха Гьокчен, осиновената дъщеря на Мустафа Кемал Ататюрк е първата жена в света военен пилот. Пример, който радикалният ислям не харесва
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Ако българската самарянка Райна Касабова през Балканската война 1912-1913 г. става първата жена, участвала в боен полет, то туркинята Сабиха Гьокчен е първата жена в света - военен пилот изобщо.
Тя е едно от осиновените деца на Кемал Ататюрк - „бащата на съвременната турска държава“. През 1925 г., при посещение в Бурса, Ататюрк се запознава с малката 12-годишна Сабиха, останала без родители след Първата световна война.
По-късно я осиновява и тя заминава да живее в столицата Анкара. Сабиха завършва там началното си образование, после продължава обучението си в известния девически колеж, разположен в квартал Ускюдар на Истанбул.
През 1934 г. Ататюрк успява да въведе в турското законодателство задължителното ползване на фамилни имена. Тогава Сабиха получава фамилията Гьокчен, което се превежда на български, като „небе”.
По-късно Ататюрк основава авиационното училище „Тюрккушу“, в което младата Сабиха се записва с голям ентусиазъм. В авиошколата тя се справя отлично с овладяването на пилотските умения и по-късно е изпратена да се усъвършенства в Съветския съюз.
Тя се превръща в абсолютната изненада на турската авиация като жената, която безпроблемно пилотира и най-модерните военни самолети в турската авиобаза край Ескишехир.
От 1938 до 1955 г. Сабиха Гьокчен е главен обучаващ в елитното авиоучилище „Тюрккушу“. В професионалната си кариера тя има над 8000 летателни часа и е пилотирала 22 различни по модификация самолети.
През 1996 г. Военновъздушната академия на САЩ я отличава като единствената жена сред 20-те най-знаменити летци в историята на военната авиация. Днес международно летище в Истанбул носи нейното име, но за самата нея все по-малко се говори.
Примерът й, според Дианет (Комитет по религиозните въпроси на Турция), не е достоен за подражание сред съвременните жени, които бавно, но неумолимо губят позициите си на равноправни граждани на Турция.
Неоосманизмът – новото лице на днешна Турция
Днес неоосманизмът е в основата на външната политика на Турция и в идейната платформа на нейния президент Реджеп Таип Ердоган. Това е агресивна и ревизионистка доктрина, насочена, както към България, така и към останалите държави на Балканите, влизали в пределите на бившата Османска империя.
Част от мюсюлманските малцинства в балканските държави отъждествяват своите интереси с тези на Турция, което оправдава явната й намеса във вътрешните им работи.
Целта е ревизия на неизгодния за Турция Севърски мирен договор от 1920 г., след Първата световна война. Съчетана с радикалния ислям, тази политика представлява открита заплаха за териториалната цялост и суверенитета на България и балканските държави.
Голяма част от населението на днешна Турция живее в страх и не възприема масовите репресии след неуспешния военен преврат, довели до хвърлянето в затвора и уволнението на стотици хиляди хора и налагането на консервативни порядки, като начин на живот, така характерни за Османската империя, но не и за кемалистката светска буржоазна държава.
Крайната цел на неоосманизма е да превърне Балканите в една нова Румелия, доминирана от Турция, а самата Турция в нов Халифат!
На латиница това са: dician/decian, dicin/decin, dicinean/decinean, Braila/brailean, turcani/turcuieni
vecin = съсед на румънски
Vicina = град-съсед на италиански/латински
5
Приятел на България
16.12.2017 05:46:19
1
1
Немците са се "жертвували" за България да получи части от Поморавието, Тракия и Македония, въпреки че само временно, администрационно, така че са очаквали нещо в замяна, тоест България да не се противопостави към убиването на тамошните евреи. Явно Цар Борис III не е могъл да ги спаси, както беше направил с южнодобруджанските евреи, въпреки че Германия беше играла решаващата роля и при връщането на Южна Добруджа.
4
Приятел на България
16.12.2017 05:37:30
2
1
Добруджа не е румънска земя:
1. Названието на "автохтонните" й жители (румънци, разбира се): дичйень или дечйень -дициени/дециени (единствено число: дичян/дечян-дициан/дециан) (="дичянин", "дичяни"), ако наистина произлиза от средновековния град Вичина (наистина засвидетелстван е и обликът Дичина/Дицина), явно отнася започването на румънското присъствие там към 11-14. век, а не към 1. век преди наша епоха, когато римляните превземат територията която по-късно ще се нарече Мала Скития.
Това ако най-старото румънско население в Добруджа наистина е използвала това име "дичйень" за себе си. Дали имаше румънци само в град Вичина? Не, вероятно "дичйень" е означавало жителите от територията на цялата Вичинска митрополия, извън тази територия нямаше румънци през 11-14 век. Наистина Вичинска митрополия не беше българска а вселенска. Няма друго засвидетелствано име за добруджанските румънци преди "дичьень", няма и причина предполагаемото по-старо регионално румънско име да беше сменен с по-новото "дичйень".
Интересно са поне 2 неща при думата "дичян", от езиковедска гледна точка: необикновената и необяснима обмяна на "В-" от "Вичина" с "д-" и самият облик на думата (би трябвало да бъде или "дечин"/"дичин" = децин/дицин- "вечин"/вецин на румънски = съсед - или "вичинян"/"вечинян" = вецинеан/вицинеан => "дичинян"/дечинян" - например "Бръила" Браила => "бръилян" браилеан). Вичина означава "град съсед" на латински/италиански.
Най-старото румънско добруджанско население обаче беше наречено и "туркань"/турцани или "туркуйень"/турцуиени от румънците, живэщи северно от река Дунав, може би и от самите те, което означава че преди турско време не е имало румънци в Добруджа. (Вижте книгата Моцании ин Доброгеа, автор: Д. Шандру за тези две имена).
(Мала Скития е първоначалната Добруджа и не географично не съвпада с късно-османската представа за Добруджа. Османските турци и не само те смятаха и Силистра за добруджанска земя, докато Мала Скития, първоначална и, впоследствие, истинската Добруджа, започва от Расова/Расово (днес в Румъния), която е по-източно от Силистра. Румънците имат дори по-грешна представа за това какво означава Добруджа, смятайки и Тутракан за добруджански град. Българската дефиниция/представа за Добруджа е същата с късно-османската, тоест по-близка до римската/истинска Добруджа.)
3
Приятел на България
15.12.2017 12:11:02
2
0
Така че България няма никаква вина за убиването на тези евреи, включително на тези от Пиротско, което е българска земя, точно както Босилеград и Цариброд.
2
Приятел на България
15.12.2017 12:07:21
1
0
Във връзка с "неспасяването" на България на евреите от Югославия и Гърция: все пак евреите от Южна Добруджа бяха спасени защото те бяха станали граждани на България чрез Крайовския договор между Бг и Румъния обаче евреите от бившите територии на Югославия и Гърция, предоставени от германците на България за администриране не получиха бг. гражданство. Защо само евреите и не и албанците, гърците и т.н.? Защото германците бяха загубили войници, убити от югославската и гръцката войска когато те са окупирали тези земи. Нямаше нито един германец убит при връщането на Южна Добружа на България. Сравнението с Унгария не е уместно защото унгарците активно са участвали в превземането на Югославия, имаше убити унгарски войници. България само е предоставила на Германия летищата си. Да се мисли че немците не били желели България да им даде евреите от Южна Добруджа за да ги убият само защото ставаше дума само за няколко стотин души е абсурдно.
1
Приятел на България
15.12.2017 11:51:37
1
0
Това беше част от протурската американска външна политика в ущърб на уж русофилските България и Гърция но понастоящем турците имат противни на САЩ интереси чрез нежеланието на Ердоган да признае Лозанския договор. Дали той не си дава сметка че това нежелание означава връщането към Севърския договор, който е по-вреден за Турция от Лозанския, тоезт дали той е глупак или предател не знам но никога не е казал че Турция повече не признава и Лозанския и Севърския договор.
Въпреки напрежението между Турция и САЩ американците все пак не признават геноцида над арменците, са се отказали от подкрепата за кюрдите и в Сирия и в Ирак и т.н.
Постоянното турско нарушаване на гръцкото "съ юзническо" въздушно пространство с бойни/военни самолети, купуването на оръжия от Русия, официално обявена от НАТО за враг, окупацията на Кипър и т.н. би били доста причини Турция да бъде изключена от НАТО. Ако друга страна правеше нещо подобно щеше да бъде изключена отдавна.
