Тази вечер ще стане ясно дали хората искат добива на природен газ в района
Автор: Десант
Към 16.00 часа избирателната активност на местния референдум в Генерал Тошево е 45.16%, съобщи Фокус.
От Общинската избирателна комисия - Генерал Тошево посочват, че към 13.30 часа правото на вот са упражнили приблизително около 6 000 души. Най-висока е активността в град Генерал Тошево.
Припомняме, че въпросът на местния референдум е: "Против ли сте Община Генерал Тошево чрез Общинския съвет или кмета на Общината да одобрява устройствени планове, определящи територии за проучване, добив, преработка на следните подземни богатства: нефт, природен газ, твърди горива, минни отпадъци?"
Референдумът се инициира по предложение на кмета на общината Валентин Димитров. Още в средата на месец октомври той заяви, че възнамерява да инициира местно допитване, което да покаже дали хората искат добива на природен газ в района.
До провеждането на референдум се стигна, след като местните жители организираха многобройни протести срещу инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ. Най-недоволни от намерението за добив на газ в района са земеделците.
Към момента няма информация за постъпили сигнали за нарушения. Гласуването продължава до 20 часа.
Жителите на региона ще могат да гласуват в 47 секции в 42 населени места в община Генерал Тошево. Право на глас имат над 12 000 души.
За жителите на селата Краище, Вичово, Лозница и Узово е осигурен транспорт до избирателните секции, така че да могат да упражнят правото си на глас в определеното от тях населено място.
Добруджа не е румънска земя:
1. Названието на "автохтонните" й жители (румънци, разбира се): дичйень или дечйень -dicieni/decieni (единствено число: дичян/дечян-dician/decian)
(="дичянин", "дичяни"), ако наистина произлиза от средновековния град Вичина (наистина засвидетелстван е и обликът Дичина/Dicina), явно отнася започването на
румънското присъствие там към 11-14. век, а не към 1. век преди наша епоха, когато римляните превземат територията която по-късно ще се нарече Мала Скития.
Това ако най-старото румънско население в Добруджа наистина е използвала това име "дичйень" за себе си. Дали имаше румънци само в град Вичина? Не, вероятно
"дичйень" е означавало жителите от територията на цялата Вичинска митрополия, извън тази територия нямаше румънци през 11-14 век. Наистина Вичинска
митрополия не беше българска а вселенска. Няма друго засвидетелствано име за добруджанските румънци преди "дичьень", няма и причина предполагаемото по-старо
регионално румънско име да беше сменен с по-новото "дичйень".
Интересно са поне 2 неща при думата "дичян", от езиковедска гледна точка: необикновената и необяснима обмяна на "В-" от "Вичина" с "д-" и самият облик на
думата (би трябвало да бъде или "дечин"/"дичин" = decin/dicin- "вечин"/vecin на румънски = съсед - или "вичинян"/"вечинян" = vecinean/vicinean =>
"дичинян"/дечинян" dicinean/decinean- например "Бръила" Braila => "бръилян" brailean). Вичина означава "град съсед" на латински/италиански.
Най-старото румънско добруджанско население обаче беше наречено и "туркань"/turcani или "туркуйень"/turcuieni от румънците, живэщи северно от река Дунав,
може би и от самите те, което означава че преди турско време не е имало румънци в Добруджа. (Вижте книгата Mocanii in Dobrogea, автор: Д. Шандру за тези две
имена).
(Мала Скития е първоначалната Добруджа и не географично не съвпада с късно-османската представа за Добруджа. Османските турци и не само те смятаха и Силистра
за добруджанска земя, докато Мала Скития, първоначална и, впоследствие, истинската Добруджа, започва от Расова/Расово (днес в Румъния), която е по-източно от
Силистра. Румънците имат дори по-грешна представа за това какво означава Добруджа, смятайки и Тутракан за добруджански град. Българската дефиниция/представа
за Добруджа е същата с късно-османската, тоест по-близка до римската/истинска Добруджа.)
1
Приятел на България
18.12.2017 03:41:55
0
0
Ако наистина името Карвуна/Каварна (Карбона на италиански) произходи от занаятът на местните жители да направят земни въглища, това означава че румънският облик би било "Кърбуна". Тази дума я няма на румънски, има само кърбуне, кърбуна звучи като "женски въглища", ако се съди по окончанието "-а". Този начин на образуване на женски род се среща само при собствените съществителни имена, например: Паул/Паула или при имената на животните и хората, например: професор, професоаръ но не се използва за имената на неживеещите неща (имена на вещества или предмети). Това означава че думата "кърбуна" е на друг романски език.
Спомням се за книгата: La Dobroudja (написана от колектив автори от Румънската "Академия", 1938 г.)
Там пише:
“Les inscriptions latines de la Scythie Mineure nous revelent quelques mots nouveaux de la langue vulgaire: magistratus (=magister); par, compar, convirginius (=maritus); tabla (=mensa) […]”
par, compar, convirginius = народнолатински "съпруг" = maritus на образован латински
На румънски обаче "съпруг" се казва soț, произлизащ от класически латински socius
Също така на румънски "маса" се казва masa, а не tabla както е засвидетелствано в Малка Скития (=Добруджа). Тази дума "tabla" е на романски език, различен от румънския, сравнявайте с италианската tavola и френската table, (особено с френската).
Обликът табла, вместо табула показва че тази дума вече се беше наложила в народния латински език, измествайки думата менса.
