Колко са паметниците у нас, посветени на българските летци, и защо всички те са украсени с фигура на орел
Автор: Дина Харизанова
На 20 декември се навършват 74 години от подвига на „живата торпила" Димитър Списаревски. На тази дата през 1943 г. на височина от около 8000 метра групировка от 150 американски бомбардировачи B-24 Liberator (Б-24 „Освободител“) се насочва за поредната „терористична бомбардировка“ на София, както операциите се наричали в английските военни планове.
Нашите летци смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески аероплана. Смелият ас Димитър Списаревски нанася унищожителен таранен удар със своя изтребител на водещия формацията тежък американски бомбардировач, който се разцепва и се разпада във въздуха.
В бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк е записано точно и ясно: „Поручик Димитър Списаревски... увлечен от желанието си да свали колкото се може повече противникови машини, при една от атаките си с пълна скорост се блъсва в неприятелски бомбардировач „Либерейтър“ и двата самолета падат на парчета в околностите на село Долни Пасарел.
Така намира смъртта си един от най-добрите летци, като остави името си в историята на българската изтребителна авиация и разнесе славата на българина – храбрецът и живата торпила Димитър Списаревски“.
За него, генерал-майор от авиацията Стоян Стоянов казва: „За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим... Аз знаех, че вкопчи ли се в бой, ще се бие до победа... Отстъплението от боя, при каквито и да било обстоятелства, му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура“.
Родолюбието на Димитър е необикновено. Той е роден на 19 юни 1916 г. в Добрич. Издънка е на стар възрожденски род от Котел, чието начало се губи в първата половина на ХVІІІ в.
Както преди време писа в "Десант" Маргарита Атанасова – Арачийска, мъжете от фамилията се славели с красота, любознателност, непримиримост към неправдата и гордост, че са българи. Заради красивия им външен вид техните съвременници ги нарекли Аполоновци. От Аполоновия род са Неофит Бозвели и съратникът на Г. С. Раковски - „Списовача“ Панайот Хаджидобрев – първият преводач на произведенията на Виктор Юго в България. От неговия прякор идва и фамилията „Списаревски“. Същият род е дарил на Нова България много патриоти и учени: генерали, академици, министри, музиканти, съдии, поети, а и военни храбреци.
Един от градовете, който утре се кани да почете подвига на героя е Казанлък, откъдето е родом ген. Цанко Стойков – настоящият началник на българските ВВС. Признателността към българската бойна авиация ученици, ветерани и казанлъчани ще отбележат от 12 ч. пред Паметника на военните летци в двора на казанлъшкото поделение.
Мемориалът чешма в памет на загиналите пилоти при изпълнение на служебния си дълг, известен като „Паметникът с орела“, е издигнат по случай 15 г. от построяване на летището и военната фабриката в Казанлък по инициатива на кап. Петко Попганчев. Той е тържествено открит и осветен през 1942 г.
Първоначално на него са изписани имената на 15 български пилоти, а по-късно е добавена и плоча с имената на авиаторите, прославили българските ВВС. Това са инж. полк. Петко Попданчев, инж. полк. Цветан Лазаров и поручик Димитър Списаревски.
Името на легендарния ас присъства и на един от най-новите военни паметници в България. Това е откритият преди десет години - през 2007 г., мемориал на летците от 6-ти орляк, защитавали небето над София през 1943 – 1944 г.
Той също е увенчан с гранитна скулптура на орел. Намира се в столичния кв. „Иван Вазов", в градинката до 14-та поликлиника. На стените му са изписани имената на 16 летци, загинали при защитата на София.
През 1941 г. по инициатива на Академичния аероклуб в близост до Народното събрание и Софийския университет „Св. Климент Охридски" е издигната мемориална група от два паметника, единият от които е посветен на българските летци загинали във войните от 1912 г. до 1945 г. Той представлява скулптура на летец в цял ръст, а върху постамента е изписано: „Все по-високо и по-високо. На българския летецъ. Българското студентство."
Вторият паметник представлява правоъгълна възпоменателна плоча в чиито център са изписани имената на български парашутисти загинали при Стражин, Страцин, Куманово и в Унгария.
Композицията обаче е поставена в центъра на столицата две години преди подвига на Списаревски, но въпреки това често и пред нея поднасят цветя в годишнината от неговия саможертвен таран. Впрочем, и този мемориал е украсен с орел - символ на славните български „орляци", защитавали небето над родината ни.
