Мащабната експозиция включва над 6оо предмета, които разкриват ролята на източните части на Балканския полуостров като кръстопът за обмен на идеи и суровини
Автор: Десант
До края на януари 2018 г. в две от залите си Националният археологически музей в София представя на своите посетители една от най-мащабните изложби, които е организирал в последните години: "Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха".
Изложбата е продължение на представената през май 2017 г. при изключителен интерес в Музея за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum) във Виена експозиция „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“ и е посветена на българското и австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Вдъхновена е от проекта “Златния път на Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе: производство и разпространение“ между Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (OREA).
Изложбата „Злато и бронз“ е най-голямата специализирана експозиция, посветена на бронзовата епоха на Балканите, организирана и представяна у нас. Тя включва над 6оо предмета, които разкриват ролята на източните части на Балканския полуостров като кръстопът за обмен на идеи, технологии и суровини, където се срещат основни култури на древния свят - Егейско-анатолийски култури, Източнохалщатски културен кръг, Северно Причерноморие и др. и в частност, ролята на българските земи като важен източник на суровини през бронзовата епоха.
Тя комбинира представителни находки от благородни метали, като съкровищата от Вълчитрън и Бързица, предмети от злато, бронз и керамика от некропола при Дъбене, колективните находки от Янково и Здравец, с находки, даващи ценна информация за технология, технически достижения, културен обмен и търговия на далечни разстояния, представени с колективните находки от Побит камък и Могилица, включващи многобройни каменни калъпи за отливане на разнообразни бронзови предмети – оръжия, скиптри, сечива, украшения и т. н.
Сред суровините за производството на бронзови изделия са медните слитъци, които свидетелстват за развитата търговия в района на Средиземноморието и Европа през бронзовата епоха. Акцент в изложбата са и находки от златодобивния рудник Ада тепе – най-ранният проучван до този момент златодобивен рудник в Европа.
Развитието на обществото и технологиите през бронзовата епоха, културните контакти и находките от благородни метали, развитието на миньорството и металургията като професии, са илюстрирани не само чрез многобройните находки, но и чрез мултимедийно представяне и 3D възстановки. Изложбата е съпътствана и от каталог, представящ различните теми, засегнати в нея.
За акцентите в изложбата заместник-директорт на НАИМ доц. Христо Попов изтъква пред БНР:
"Не са един и два експонатите, които будят любопитство и интерес. Например слитъците,
наподобяващи бича(волска) кожа, които са много редки. В тази част на Европа България е с най-
много такива находки".
От музеят уточняват, че ще бъде затворен за посещение от 24 до 27 декември, както и в последния ден на 2017 г. и на 1 януари 2018 г.
