Исторически свидетелства за Рождество Христово

Автор: Анжела Рангелова

Земният живот на Иисус Христос според евангелията е истински човешки живот. Той има свое начало, развитие, свой зенит и свой край чрез смърт. Но от друга страна, в нощта на раждането на Иисус се явил ангел Господен на пастирите витлеемски и възвестил: „Днес ви се роди Спасител, Който е Христос Господ" (Лука. 2:11).

Но бил ли е, съществувал ли е Иисус? Не е ли Той митична личност? Това не е празен въпрос. Такъв въпрос не може да бъде риторичен, поради важността на очаквания отговор.

От възникването на християнството в зората на новата ера до епохата на Европейското просвещение през ХVІІ в. няма данни за съмнения около реалното съществуване на Иисус Христос.

Едва в съчиненията на Фр. Енгелс и К. Кауцки Иисус Христос открито се обявява за легендарна личност.

Необходимо е да се подчертае, че историчността на Христос и Неговата богочовешка същност са два различни въпроса. По отношение на второто има възражения още в античността. Това Му качество например отричали езическите учени Целз и Порфирий. След окончателната победа на християнството и превръщането му в официална религия на римовизантийската империя този въпрос повече не бил обсъждан. Доколкото животът и проповедта на Христос за своето време е все пак частен случай от историята на евреите, логично е да потърсим свидетелства сред самите юдейски източници.

Да вземем например съвременника на Иисус Христос - Йосиф Флавий. Но тук историка го чака пълно разочарование.

Йосиф Флавий при съставянето на своите исторически съчинения се предпазвал от римляните, затова нарочно избягвал да споменава за месианските идеи и месианските движения на своя народ. Известното свидетелство за Христос в Древности ХVІІІ, 3, срв. ХХ, 9, 1, което може да даде вече привърженик на Иисус Христос, вярващ във възкресението (то е приведено у Евсевий, Църк. ист. І, 11), макар да го има във всички известни преписи, в никой случай не може да бъде признато за напълно автентично. Тук личи ръката на древен християнски копист. Съотечественикът на Йосиф Флавий - Юстин от Тивериада, който в края на І в. написал хроника на юдейските князе до Агрипа ІІ, не споменава нито дума за Иисус Христос. Св. Фотий, патриарх Константинополски (ІХ в.) нарича тази странна липса „юдейска болезненост". От средата на ІІ в. това боязливо, демонстративно премълчаване отстъпва място на ненавистни отзиви и хули, за да очернят, опозорят спомена за разпънатия Иисус, както схващали това още св. Юстин Мъченик и др.

Изхождайки от съоръжението, че евангелистите Матей, Марк, Лука и Йоан са единствените свидетели, разказали подробно за живота на Христос, уместно е да се прецени и тяхната историческа достоверност. На първо място в евангелията, след това и в останалите книги на Новия Завет, се рисува с непринудена убедителност живият образ на Иисус Христос. Във връзка с тази истина Алберт Айнщайн пише: „Никой не може да чете евангелията, без да изпита чувството, че в тях се говори за жива действителност. Пулсът на Иисусовата личност бие във всяка дума. Съвсем друго е впечатлението, което се придобива от разказите за легендарни герои от древността, например за Тезей! Тезей и други като него са лишени от действителната живост на Иисус. Не можем да не признаем факта, че Иисус е живял и че Неговите думи са чудно красиви. Дори ако някои отделни хора по-рано са казали нещо подобно, то все пак никой от тях не се е изразил така божествено, както Той".

Евангелието от Лука е написано по такъв начин, че отговаря на изискванията дори на съвременната историография. Това не трябва да ни учудва, защото неговият автор - св. Лука, притежавал широка култура. По професия той бил лекар.

Въпреки че събитията около земния живот на Иисус Христос били много добре известни на евангелист Лука, той преди да започне да ги описва, счел за потребно грижливо да проучи всичко отначало (срв. Лука 1:3). Следователно, описаните в Евангелието от Лука събития от земния живот на Иисус Христос са проверявани много пъти; те били премисляни и обмисляни грижливо и едва тогава били описани. Заради това пък написаното е исторически напълно достоверно. Евангелист Лука говори съвсем определено, без колебание и без съмнение точно кога е роден Иисус Христос. Това не било „отдавна", в „един ден" или „някога". Св. ев. Лука съобщава точно, че Иисус Христос е роден през времето на римския император Август, когато по негова заповед се извършвало преброяване в Римската империя. Това съобщение все още не било достатъчно точно за ев. Лука, който прецизирал своите писания. И ето, той уточнява времето на Рождество Христово. Наистина, ние знаем, че в Римската империя често се извършвали преброявания - обикновено един път в период от 14 години. Затова ев. Лука определя при кое от тези преброявания през времето на римския император Август е роден Иисус Христос. Това преброяване било първо, когато Квириний управлявал Сирия. Тогава Мария и Йосиф отишли в град Витлеем, където трябвало да бъдат преброени. Там в това време се родил Иисус Христос (Лука. 2:1-7). Преброявания на населението не са откритие на съвременните статистици. В древността, както  днес, преброяванията били подчинени главно на две цели. По тях се определяли първо началните данни за военната служба, и второ, за данъчното облагане. В покорените страни за Рим било важно преди всичко второто.

„Квириний, управителят" е познатият от римски документи сенатор П. Сулпиций Квириний. Квириний дошъл в Сирия в 6 г. сл. Хр. като императорски легат. Заедно с него Рим изпратил Копоний като пръв прокуратор в Иудея. Между 6 и 7 г. сл. Хр. те извършили едно преброяване на населението, но в случая не се касаело за преброяването, споменавано от ев. Лука, защото по това време Иисус бил вече над десетгодишен.

Според библейското описание обаче заповяданото от имп. Август преброяване на населението е станало около годината на раждането на Христа. Могъл ли е лечителят Лука така да се заблуди? Дълго време изглеждало така. Но намереният при Антиохия фрагмент от един римски надпис довел до уравнителната констатация, че Квириний по-рано е бил вече веднъж в Сирия като представител на имп. Август, и то по времето на проконсула Сатурнин. Впрочем тогава Квириний е бил натоварен е една чисто военна задача. Ръководил е битките срещу хомонадите, едно племе в Тавърските планини на Мала Азия. Официалната си резиденция, както и главната си квартира Квириний е установил в Сирия между 10 и 7 г. пр. Хр.

Евангелист Матей е не по-малко точен от св. ев. Лука относно съобщаваните от него събития из земния живот на Иисус Христос. Своето Евангелие той нарича „книга за живота на Иисуса Христа" ев. Матей съобщава, че Иисус Христос е роден в дните на юдейския цар Ирод Велики. В този разказ има една интересна астрономическа подробност, която векове наред занимавала учените и която днес изглежда получава задоволително научно обяснение. Звезда на Изток с яркия си блясък ознаменувала Христовото раждане и посочила пътя на тримата мъдреци от Изток до Витлеемските ясли. Подтикнати от звездата на новородения Спасител на света те дошли да Му се поклонят (Мат. 2:2).

Ние се интересуваме най-много от резултатите на новите астрономически изследвания относно появяването и характера на Витлеемската звезда. Те водят началото си от световноизвестния математик и астроном Йоханес Кеплер. Малко преди рождественския празник, на 17.ХІІ.1603 г., този астроном седял в обсерваторията си в град Прага и със своя телескоп наблюдавал приближаването една към друга на две планети. Пред неговите очи се разкрило величествено явление, което астрономите наричат „конюнкция", или сближаване на две небесни тела. Понякога две планети дотолкова се приближават една до друга, че изглеждат като една голяма и блестяща звезда. През тази нощ Юпитер и Сатурн образували конюнкция в съзвездието Риби. При изследването на това явление Кеплер си спомнил за труда на знаменития еврейски учен Абарбанел (†1508) „Извори на спасението". В него този учен съобщавал, че според юдейските астролози конюнкцията на Юпитер и Сатурн била предзнаменование на велики исторически събития; според тях очакваният Месия щял да се яви на света именно при такава конюнкция на Юпитер и Сатурн в съзвездието Риби.

Веднага на Кеплер проблеснало гениалното предположение - дали Витлеемската звезда, с която се ознаменувало Христовото раждане, не била подобна конюнкция на тази, която той видял по време на рождественския празник през 1603 г.

Кеплер се заел с внимателни и точни астрономически изчисления, в резултат на които установил, че през 747 г. от основаването на Рим или през 7 г. преди началото на установеното от Дионисий Малки християнско летоброене се осъществила най-малко три пъти конюнкцията на Юпитер и Сатурн в съзвездието Риби и че планетата Марс се срещнала и се присъединила към тях през пролетта на 748 г. от основаването на Рим (в 6 г. преди началото на християнската ера).

Това указание е потвърдено от съвременната астрономия. Това потвърждение от своя страна говори за изключителната взискателност към всяко новозаветно свидетелство. Подобна взискателност на антични и ранносредновековни писатели не е чeсто срещано явление, както се видя, което ни кара да се доверим на евангелските свидетелства.

Статията е публикувана в ​„Църковен вестник", бр. 51/1994 г.

В категории: Добри Вести , Светии и свещеници