Имайки вяра, ние откриваме истинския смисъл на живота
Автор: Десант
Всеки от нас има свой път в живота, своя сфера на дейност, на която ние отдаваме душевните и телесните си сили. И колко е важно силата на доброто, свързваща всички православни хора, да не оскъдява, братската любов да се преумножава, а съгласието в човешкото общество да крепне, както би трябвало да крепне православната вяра във всяко сърце. Имайки вяра, ние откриваме истинския смисъл на живота. Това се казва в обръщение на патриарх Неофит по повод настъпването на новата 2018 г.
Ето пълният текст на обръщението:
„Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Премъдрият Бог, сътворил този свят, е определил за човека да живее във времето. Времето е особен дар и затова ние трябва да го ценим (вж. Еф. 5:16), защото никой от нас не знае колко ни е отредено да живеем тук, на земята. Не е в наша власт да знаем „времената и годините” (Деян. 1:7), но наш дълг е да използваме всяка минута, за да служим Богу, да пребъдваме в Него и да следваме заповедите Му.
Встъпвайки в новата година, трябва да благодарим на Господа за всичко (вж. 1 Сол. 5:18), което се е случило през изминалата година. Трябва да имаме съзнанието, че трудностите, скърбите и страданията са изпитания, през които сме преминали, „та изпитаната наша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато” (1 Петр. 1:7).
Сложните житейски ситуации са онова изпитание, което ни показва дали постъпваме като християни, или като хора, които не искат да знаят за Бога.
Ние трябва да благодарим на Бога за тези духовни уроци, които ни е преподал, да Му благодарим за това, че удължава дните на нашия земен живот, че ни дава време за покаяние и изправление, за назидание в доброто, за участие в тайнствата на Църквата, дава ни възможност да разкрием Божия образ в душата си.
Измина една нелека година - на несигурност, на терористични атаки, взели десетки човешки жертви, напомнящи ни колко бързопреходен е човешкият живот. Но нашата жива вяра ни помага да посрещаме изпитанията, които Бог ни изпраща, без да униваме, а помъдрели от тях - с още по-голямо усърдие да се стремим да възрастваме духовно.
Разбира се, неведоми са житейските ни пътища занапред, но ние като християни трябва да живеем така, че във всеки момент да сме готови да застанем пред Престола на Всевишния, защото не знаем „ни деня, ни часа, когато ще дойде” (Мат. 25:13) Господ Иисус Христос в Своето Второ пришествие.
Затова да оставим „всяка злоба и всяко коварство, всяко лицемерие, завист и клевета” (1Петр. 2:1); да изгоним от сърцата си всичко, което осквернява нашето естество, когато ние с думи и в мислите си обиждаме своите ближни; да не допускаме да има помежду ни „раздори и разногласия” (1 Кор. 3:3); да не отвръщаме „зло за зло”, а винаги да желаем „доброто един другиму, и на всички” (1 Сол. 5:15).
Всеки от нас има свой път в живота, своя сфера на дейност, на която ние отдаваме душевните и телесните си сили. И колко е важно силата на доброто, свързваща всички православни хора, да не оскъдява, братската любов да се преумножава, а съгласието в човешкото общество да крепне, както би трябвало да крепне православната вяра във всяко сърце. Имайки вяра, ние откриваме истинския смисъл на живота. Вярата ни укрепява и ни помага да понасяме всякакви лишения, неуредици и човешки страдания.
На всички чеда на родната ни Църква, живеещи в родината и извън нейните предели, благопожелаваме да се подвизават „с добрия подвиг на вярата” (1 Тим. 6:12), като положат „всяко старание”, за да привнесат „към вярата си добродетел, към добродетелта знание, към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, към благочестието братолюбие, към братолюбието любов” (2 Петр. 1:5-7). Господ да благослови всички нас да живеем във вярата, да крепнем в надеждата и да пребъдваме в любовта!
