Това е написано на всички табели, водещи до историко-археологическия резерват
Автор: Диана Славчева
Една от най-величествените столици на България от времето на Първото българско царство е Велики Преслав.
Тук е създадена и просперира Преславската книжовна школа - един от най-значимите културни центрове на нашата държава, както и на целия славянски свят. В нея служат изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър, Тудор Доксов и други.
Това е не само столица на България, но и люлката на непостижимия и до днес Златен век на българската държава.
Както се изтъква в енциклопедиите, в епохата на българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура.
Днес останките от величествения каменен царски дворец и легендарната Кръгла църква, отъждествявана със споменатата от старобългарския книжовник Тудор Доксов през 907 г. „света нова златна църква“, построена от княз Симеон при устието на река Тича, се представят пред туристите и света като... „старини".
Това гласят табелите, които сочат пътя към Националния историко-археологически резерват „Велики Преслав“!
Няма и намек, че това е една от българските старопрестолнини.
Просто е грехота, проява на национална безотговорност и дори нихилизъм, да наречеш останките от Велики Преслав „старини“!
Докато това се случва, няма как да се надяваме, че някога ще постигнем величието и достолепието на симеоновия Златен век. Уви!
Община Велики Преслав отдавна реши, че там няма място за истински Национален резерват (тъй като е в пълен разрез с местните корпоративни интереси) и превърна столицата на Златния век в разграден двор. Така че "старини" изцяло отговаря на виждането й за статута на обекта.
