Какво представлява тази болест, която предизвиква най-голямата драма в световното лозарство
Автор: Десант
Вчера, 16 януари, празнуваха българските растителнозащитници.
Празничната дата е избрана не случайно, тъй като преди 122 години в този ден е издаден указ на княз Фердинанд І, с който се утвърждава Законът за мерките против филоксерната зараза (чума по лозята) и за възобновяването на опустошените от нея лозя, обнородван в Държавен вестник, брой 50 от 4 март 1896 г., с който се поставя началото на растителната защита като част от селскостопанската наука.
Като професионален празник на хората, работещи в областта на растителната защита, 16 януари е обявен с Решение на Министерски съвет 28 септември 2005 г.
Болестта, станала причина да се стигне до избирането на конкретната дата, на която да празнуват „лекарите на растенията" у нас, се предизвиква от едно съвсем дребно насекомо, което обаче води до най-голямата икономическа загуба в историята на ентомологията в Европа.
Малкият „нашественик" е родом от югозападните части на Северна Америка. На Стария континент се промъква през 1963 г. чрез вкоренени лози, които са внесени за обогатяване на лозовите сортименти и ботаническите градини. По това време никой не подозира каква голяма опасност представлява за световното лозарство този неприятел. „Засечен"е едновременно във Франция и Англия, а през 1894 г. вече се среща и в България - най-напред в северозападната й част.
За кратко време той плъзва из основните лозарски райони и унищожава по-голямата част от европейските лозя. Негова жертва стават всички стари неприсадени лози, с изключение на засадените в дълбоки песъчливи почви.
Филоксерата поврежда единствено лозата, като не "посяга" на нито едно друго растение. Напада както американските, така и европейските лози. Има листна и коренова форма, които при храненето си инжектират ензими и предизвикват деформации в растителните тъкани.
Въшките от листната форма смучат сок от листата на американската лоза (повреждат и листата на сорта Дунав), в резултат на което тъканите се разрастват във вид на гали с големина на грахово зърно. Галите са от долната страна на листата, а от горната имат малко отворче. Често галите обхващат цялата листна петура и предизвикват силно деформиране на листата.
Както се отбелязва още в справочниците по растителна защита, въшките от кореновата форма образуват по тънките коренчета т.нар. нодозитети - надебелявания във вид на птича глава, а по дебелите корени т.нар. туберозитети - разрастване във вид на брадавици. В тези места се нарушава нормалното сокодвижение, а по-късно се развиват различни видове гнилостни микроорганизми, които разрушават корена и растението загива.
Тези повреди са добре изразени само при европейските лози, така че филоксерата е опасна само за тях. При американските лози туберозитетите са повърхностни, а нодозитите почти не се образуват, тъй като тези растения съдържат феноли, които "обезвреждат" ензимите, отделяни от въшките при смучене на сок.
С въвеждането на устойчиви американски подложки се считаше, че неприятелят е унищожен на територията на България, но през последните години у нас са регистрирани нови огнища на поява в Пловдивско, Асеновградско, Шуменско, Разградско, Хасковско, Карловско и другаде.
Пълен жизнен цикъл на лозовата филоксера съществува при американските лози, по които се развиват листна и коренова форма. По европейските лози не се развива листната форма. Но при тях се препоръчва присаждането им върху американски подложки, които са устойчиви на кореновата форма на болестта.
1 – основателки на листната форма; 2 – яйце; 3 – ларва; 4 – коренова форма – безкрила женска; 5 ларва; 6 – безкрила полова форма; 7 – възрастна крилата полова форма; 8 – гали от долната страна на лист; 9 – нападнат лист; 10 и 11 – повреди от филоксера по корени
Основен начин за борба с чумата по лозята, по-специално срещу листната форма по американските лози, е третирането на растенията с органофосфорни, карбаматни, неоникотинови и др. инсектициди. Използват се регистрираните инсектициди с активна база – фенитротион – алфа комби 51,25ЕК, есфенвалерат – суми алфа 5ЕК, хлорпирифос-етил – дурсбан 4Е, циперметрин – золон супер и хлорпирифос-метил – релдан 40ЕК.
Провеждат се две пръскания през пролетта - първото няколко дни след началото на излюпването и второто 15-20 дни по-късно.
По-добри резултати се получават при използване на системни, проникващи или трансламинарни препарати. Като такъв е регистриран само Нуреле-Дурсбан - 0,06%.
